Сърбия по време на Втората световна война

Недичева Сърбия е марионетна прогерманска държава под ръководството на генерал Милан Недич, създадена след разгрома на Кралска Югославия във Втората световна война.

Териториален обхват

Територията на Сърбия по онова време заема по-голямата част от днешна Централна Сърбия - без територията на България по Санстефанския договор и Санджак, но със Северно Косово и Сръбски Банат от днешна Войводина.

Първоначално територията на остатъчна Сърбия е разделена на три бановини – Дунавска бановина с частта от Банат от Войводина, град Белград, Моравска бановина и Дринска бановина.

Управление

Основна статия: Територии под българска окупация в Недичева Сърбия (1942–1944)

След капитулацията на Югославия в Сърбия е установено германско военно управление. На 1 май 1941 г. е формирано временно правителство начело с началника на белградската полиция Милан Ачимович. На 29 август 1941 г. е създадено правителство на националното спасение на Милан Недич - бивш началник на югославския Генерален щаб и министър на армията и флота. По-късно по-голямата част от територията ѝ е окупирана от българската армия, чийто щаб се помещава в Нишка баня.

Депортация на евреите

След крагуевския октомври до края на 1941 г. от Сърбия е депортирано еврейското население в съответствие с политиката на Третия райх. Информация, изпратена в Берлин, удостоверява, че след август 1942 г. страната първа сред всички останали е прочистена от евреи.

Малкото останали евреи се присъединяват към Титовите партизани и продължават борбата на територията на Босна и Херцеговина, Черна гора и Далмация.^[1]

В края на войната

В края на 1944 г. при настъплението на Червената армия, подкрепяна от Българската народна армия на новото правителството на Отечествения фронт и комунистическите партизани, правителството на Милан Недич е свалено от власт, и е заменено с друго, доминирано от Титовите партизани.