Невена Крапчева
| Невена Крапчева | |
| българска журналистка | |
| Родена |
1927 г.
|
|---|---|
| Починала | 1998 г.
|
| Партия | Демократическа партия (1989 г.) |
| Семейство | |
| Баща | Данаил Крапчев |
Невена Данаилова Крапчева е българска общественичка и публицистка. Участва във възстановяването на Демократическата партия след падането на комунистическия режим. Политическа анализаторка и театрална критичка.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1927 година. Дъщеря е на Данаил Крапчев и Неша Станишева. По линия на майка си (сестра на проф. Александър Станишев и д-р Константин Станишев) е потомка на двата забележителни рода Станишеви от Кукуш – на Нако Станишев и на Станиш Хаджихристов.[2][3] Учи в Първа девическа гимназия в София и литературните ѝ заложби правят впечатление на учителите.[4] Участва в списването на списание „Ученически подем“ и е в редакционната му колегия.[5]
След демократичните промени
[редактиране | редактиране на кода]След убийството на баща ѝ Данаил Крапчев на 10 септември 1944 година той, макар и мъртъв, е осъден от т.нар. Народен съд (VI върховен състав) на смърт и пълна конфискация на имуществото и така престъплението е узаконено.[6] Цялото му семейство е изселено; в Северна Добруджа на Невена Крапчева, с крехко здраве, се налага да работи и физически труд, за да се прехранва.
Сътрудничка е на Симеон Радев при писането на неговите спомени.[7]
Със съдействието на Кръстьо Мирски успява да публикува, макар и рядко, театрални рецензии в списание „Театър“ под псевдоними: Невена Данаилова, Н. Данаилова и други.[8]
След падането на комунизма
[редактиране | редактиране на кода]Участва във възстановяването на Демократическата партия (1989).
Участва в създаването на вестник „Демокрация“, където публикува редица статии и превежда от английски.[9] Заместник главен редактор е на вестник „Знаме“, орган на възстановената Демократическа партия.[10]
Характеризирана е като един от най-прозорливите аналитични умове. Още преди падането на комунизма заявява: „До ноември 90-та Тодор Живков ще си отиде и ще рухне Берлинската стена“. Преди смъртта си през 1998 година казва: „Изчислих, че ще влезем в Европейския съюз през 2005 година – плюс-минус година разлика!“.[11]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мойсо Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Крапчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Крапчев (1838 – 1915) | Васил Крапчев (1844 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Крапчев (1870 – 1925) | Илия Крапчев | Данаил Крапчев (1880 – 1945) | Неша Станишева (1897 – 1983) | Йордан Крапчев (около 1865 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Васил Крапчев (1903 – 1979) | Любен Крапчев (1904 – 1992) | Невена Крапчева (1927 – 1998) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Крапчева, Невена. Спасителното упование. Съставител Виолета Радева. София, Дийор принт, 2014. ISBN 978-619-90244-1-6. с. 66, 165.
- ↑ Крапчева, Невена. Спасителното упование. Съставител Виолета Радева. София, Дийор принт, 2014. ISBN 978-619-90244-1-6. с. 176.
- ↑ Русанов, Петко. Неша Станишева Крапчева. Асен Виденов // przone.info. 11 септември 2020. Посетен на 25 август 2023.
- ↑ Крапчева, Невена. Спасителното упование. Съставител Виолета Радева. София, Дийор принт, 2014. ISBN 978-619-90244-1-6. с. 196.
- ↑ Ангелов, Рашко. "Дядо Рашовата колиба" - мемоари // Посетен на 5 юни 2024.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 377.
- ↑ Крапчева, Невена. Спасителното упование. Съставител Виолета Радева. София, Дийор принт, 2014. ISBN 978-619-90244-1-6. с. хх.
- ↑ Крапчева, Невена. Спасителното упование. Съставител Виолета Радева. София, Дийор принт, 2014. ISBN 978-619-90244-1-6. с. 195.
- ↑ Стефан Тафров - за „Демокрация“ // prehod.omda.bg. 12 февруари 2019. Посетен на 5 юни 2024.
- ↑ Крапчева, Невена. Спасителното упование. Съставител Виолета Радева. София, Дийор принт, 2014. ISBN 978-619-90244-1-6. с. 198.
- ↑ Събчева, Цоня. Не мога да повярвам... // Демокрация (51). 24 февруари 1998.
|
