Национален резерват „Тарас Шевченко“
| Национален резерват „Тарас Шевченко“ Шевченківський національний заповідник | |
| Музеи в Украйна | |
 | |
| Местоположение | Канив |
|---|---|
| Основан | 1925 г. |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9.30 – 17.00 ч. (почивни дни: понеделник) |
| Зимно работно време | 8.30 – 16.00 ч. (почивни дни: понеделник) |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | гр. Канив, местност „Тарасов хълм“ |
| Телефон | +38 096-392-16-92 |
| Сайт | shevchenko-museum.com |
 Местоположение | |
| Национален резерват „Тарас Шевченко“ в Общомедия | |
Национален резерват „Тарас Шевченко“ (на украински: Шевченківський національний заповідник) е културно-исторически резерват в Канив, Черкаска област, Украйна. Резерватът е първият такъв в Украйна, получил статут на „национален“. Общата площ на резервата е 45 ха. Резерватът граничи с Природен резерват Канив.
На територията на резервата се намират 8 паметника на културното наследство на Украйна.
История
[редактиране | редактиране на кода]Съвременната история на Чернечовия хълм в Канив започва на 22 май 1861 г., когато на мястото е погребан Тарас Шевченко, според последната му воля. Веднага след това местните жители преименуват хълма на „Тарасов“.
През лятото на 1884 г. на Тарасовия хълм с обществени средства е построен първият народен музей, посветен на Шевченко – „Тарасова светлица“, преместен е гробът на Шевченко и е монтиран чугунен паметник кръст, по проект на академика по архитектура Виктор Сичугов.
На 10 юни 1918 г. Върховната Рада обявява гроба на Тарас Шевченко за национална собственост. Самият резерват е основан през август 1925 година.[1]
В периода 1935 – 1937 г. е построена сградата на музея „Тарас Шевченко“ в Канив.
Мемориалът на Шевченко придобива съвременния си облик през лятото на 1939 г. с монтирането на бронзов паметник на гроба на Шевченко (скулптор Матвей Манизер, архитект Евгений Левинсон) и изграждането на литературно-мемориален музей (архитекти Васил Кричевски и Петро Костирко). Откриването на паметника става на 18 юни 1939 година.
Музейният ансамбъл е допълнен от гранитен комплекс, отворен за изкачване през 1977 г. и копие на „Тарасовата светлица“, пресъздадена през 1991 година.
С постановление на Върховната Рада на Украинска ССР от 21 ноември 1989 г. №287 „За създаването на Шевченковски национален резерват в град Канев“ резерватът получава статут на „национален“, потвърден с Указ на Президента на Украйна.[2]
В наши дни
[редактиране | редактиране на кода]Резерватът „Тарас Шевченко“ се превръща в културно-образователен, научно-изследователски и туристически център, който изучава и популяризира ценностите на украинското национално и световно историческо и културно наследство, творчеството на Шевченко, историята на Тарасовия хълм, като същевременно се занимава с опазването на природния ландшафт и културните ценности и паметници на територията на резервата от праисторически времена до наши дни.
През 2000 г. стартира мащабна програма за развитие на резервата, включваща мерки за основен ремонт на съществуващи музейни сгради, с основна идея – запазване на оригиналната архитектурна стилистика. Основната дейност по проекта е завършена през 2010 г. под ръководството на архитект Лариса Скорик, но крайният резултат се счита за сериозно разминаващ се с оригиналния дизайн на Кричевски и Костирко.[3][4]
Всяка година над 100 000 туристи от Украйна и чужбина посещават музеите на Националния резерват „Тарас Шевченко“.
Административната дейност на резервата се осъществява от няколко отдела, занимаващи се с изследователска дейност, поддръжка и стопанисване на музеи и паметници на културата в гр. Канив и околността.
Гроб на Тарас Шевченко
[редактиране | редактиране на кода]
Гробът на Тарас Шевченко се намира на Чернечовия хълм, над който от 1939 г. стои бронзов паметник на скулптора Матвей Манизер.
Музей на „Тарас Шевченко“
[редактиране | редактиране на кода]Сградата на музея „Тарас Шевченко“ е построена в периода 1935 – 1937 г. по проект на Васил Кричевски, считан за основоположник на украинския архитектурен модернизъм.
В периода 2003 – 2010 г. сградата на музея е в процес на реконструкция. Реставрираният музей е тържествено открит от президента на Украйна Виктор Янукович на 23 август 2010 година. Отзивите за реставрационната работа са смесени.[5][6]
Музейната колекция на резервата включва повече от 20 000 уникални паметника, които са украсени с мемориални предмети и гравюри на Тарас Шевченко, редки издания на негови произведения, произведения на украински и чуждестранни художници, шедьоври на народното изкуство, ценни архивни документи, фото- и филмови материали, аудио- и видеозаписи на известни бандуристи и кобзари.
„Тарасова светлица“
[редактиране | редактиране на кода]
На територията на резервата работи най-старият музей, посветен на живота и творчеството на Тарас Шевченко – „Тарасова светлица“. Народният музей е основан от Васил Хнилосиров в края на XIX в., първоначално като хижа „Шевченко“. През 30-те години на XX в., след началото на строителството на нова сграда за музея на Тарас Шевченко, е решено сградата на хижата да бъде разглобена. Откриването на новата сграда – вече като „Тарасова светлица“, се състоя на 3 август 1991 година. Новата сграда е монтирана близо до гроба на Иван Ядловски (пазач на гроба на Шевченко от 1884 г. до 1933 г.) поради невъзможността да бъде инсталирана на старото ѝ място.
„Литература на Канив“
[редактиране | редактиране на кода]Музеят „Литература на Канив“ се намира в самия град Канив. Музеят започва своята дейност на 1 май 2008 г., като за база служи библиотеката музей „Аркадий Гайдар“.[7]
Канивски музей на народното декоративно изкуство
[редактиране | редактиране на кода]Музеят се намира в гр. Канив. Музеят започва своята дейност на 23 април 1972 г., като понастоящем изпълнява ролята на изследователски отдел към Националния резерват „Тарас Шевченко“.
Исторически музей Канив
[редактиране | редактиране на кода]Музеят се намира в гр. Канив. Музеят отваря врати за посетители през януари 1991 година, а от май 2008 г. е част от Националния резерват „Тарас Шевченко“.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Стълби към Тарасов хълм -
Музеят „Тарас Шевченко“ -
Вход към музея „Тарас Шевченко“ -
Гробът на първия пазач на гроба на Тарас Шевченко – Иван Ядловски
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Постанова Ради Народніх Комісарів УСРР № 370 від 20 серпня 1925 «Про оголошення території могили Т. Г. Шевченка державним заповідником»
- ↑ „За националните културни институции“ от 11 октомври 1994 г. 587/94
- ↑ Музей-світлиця чи могила-темниця? // Музеї України[неработеща препратка]
- ↑ Музей Шевченка в Каневі — практика для подруги Віктора Януковича // Українська правда. Життя, 2.08.2010 // Архивиран от оригинала на 2015-04-03. Посетен на 21 лютого 2011.
- ↑ Директор Канівського заповіднику про нову експозицію музею Шевченка // Архивиран от оригинала на 2017-04-18. Посетен на 1 травня 2011.
- ↑ Музей Шевченка в Каневі — що далі? // Посетен на 1 травня 2011.
- ↑ Сайт Шевченківського національного заповідника // Посетен на 12 квітня 2022.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- С. И. Брижицка Национален резерват Тарас Шевченко в Канив Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine. // Енциклопедія історії України: в 10 T. / редактор: В. А. Смолий (ръководител) и др. ; Институт по история на Украйна към Националната академия на науките на Украйна. — К.: Научно мнение, 2013. - T. 10: Т — Я. — С. стр. 617 – 784: ил. — ISBN 978-966-00-1359-9.
- Кугно II Канив. Пътеводител на града и околностите му. — К.: Панмедия, 2006, стр. 22, 24. — ISBN 966-8947-00-2.
- Шевченко в 21-ви век // Україна молода, 05.08.2010 г., c. 14. Архив на оригинала от 2013-12-29 в Wayback Machine.
- „Сред километри широка степ в Украйна...“: към 90-годишнината от основаването на Националния резерват Шевченко в град Канив (1925 г.) // Дати и събития, Архив на оригинала от 2016-09-10 в Wayback Machine. 2015 г., втора полугодие: издание №1 (5) / Национална библиотека на Украйна. — Киев, 2014 г. — стр. 36–40.
- Шевченківський національний заповідник // Шевченківська енциклопедія: — Т. 6: Т—Я : в 6 т. / Гл. ред. М. Г. Жулински. — Киев: Литературен институт Тарас Шевченко, 2015. — стр. 841 – 843.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален уебсайт на резервата Архив на оригинала от 2018-05-26 в Wayback Machine.
- Туризъм в Канив Архив на оригинала от 2017-06-10 в Wayback Machine.
- 7 чудеса на Украйна
- Пътешествия през Украйна
- Музеи в Украйна[неработеща препратка]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шевченківський національний заповідник“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
