Наум Цветинов
| Наум Цветинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1949 г.
|
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
| Наум Цветинов в Общомедия | |
Наум Анастасов Цветинов с псевдоними Калоян и Мелхисадек[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Наум Цветинов е роден през 1873 година в Охрид, тогава в Османската империя. Завършва българската духовна семинария в Цариград и след това работи за като учител в Охрид, където създава първия църковен смесен ученически хор при катедралата „Свети Климент“.[4] Присъединява се към ВМОРО в 1900 година. Ученикът му Петър Карчев разказва, че Цветинов възпитава революционно учениците си като им чете патриотична литература като драмата „Стефан Караджа“ на Тодор Хаджистанчев.[5]
От януари 1902 година Цветинов е член на околийския революционен комитет. По време на Илинденско-Преображенското въстание е член на Горското началство на Охридския революционен район.[6][7]
След потушаването на въстанието Наум Цветинов бяга в Арад, Австро-Унгария, след което заминава за България. Първоначално се установява за кратко със семейството си в село Видраре, Тетевенско, където е учител, а после отиват в Балчик, където е ръкоположен за свещеник.
От 1913 до 1926 г. Цветинов е свещеник във втората българска столица Преслав.[8] От 1927 г. до смъртта си в 1949 г. е свещеник в София, включително и в църквата „Свети Александър Невски“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Едно послание", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. XIII, книга 6 (126), София, юни 1941 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 64.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ Кратка биография на Наум Йосифов
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 43.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 12-13.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 505.
- ↑ „Църквата „Св. св. Петър и Павел“ на 200 години[неработеща препратка]“, Топ новини, 30 юни 2008 г.
