Наум Настев
| Наум Настев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1958 г.
|
Наум Николов Настев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Наум Настев е роден на 10 януари 1873 година в ресенското село Царев двор, тогава в Османската империя. Завършва трето отделение, след което работи с баща си като градинар в Солун и Цариград. Връща се в родното си село[2] и в началото на 1902 година и се присъединява към ВМОРО и действа като легален работник.[1]
При избухването на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Спиро Олчев, с когото участва в общия отряд на Славейко Арсов.[2][3] Участва в нападението срещу турските казарми в Ресен, в голямото сражение с войска между селата Евла и Дупени, в сражението над село Отешево и Шурленци край Преспанското езеро и в сражението при острова в Преспанското езеро и във всички партизански акции в Ресенския полски район.[3]
След въстанието и получената обща амнистия се легализира, но през 1904 година е принуден да бяга в България, а оттам заминава да работи в САЩ. Там се включва в дейността на македонското дружество в Нордкалана, където в 1906[3] или 1907 година[2] заедно с Мице от Златарани и Насте от Ресен убива Перо от Сопотско, смятан за ренегат.[2][3] По тази афера наедно с 14 души българи гурбетчии е арестуван и лежи 4 месеца в затвора до разглеждане на целия случай. Съдът ги оправдава поради липса на доказателства.[3]
Връща се в България и се установява във Варна, където членува в Илинденската организация.[2] На 20 април 1943 година като жител на Варна,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3] През януари 1950 година пише животописна бележка, с която подава молба за народна пенсия. През 1958 година посещава родното си село.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 389.
- ↑ а б в г д е ж Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - IV част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2011. с. 32 - 37.
- ↑ а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 390.
