Наумова къща (София)
| Наумова къща | |
 Местоположение в София | |
| Вид | Къща |
|---|---|
| Местоположение |  София, България |
| Архитект | Никола Юруков |
| Изграждане | 1911 година |
| Състояние | поддържана |
| Адрес | улица „Шипка“ № 3 |
Къщата на Иван Наумов Прешленков е архитектурна забележителност в град София, България.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Къщата се намира на улица „Шипка“ № 3, на кръстовището със „Сан Стефано“ в София.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Къщата е проектирана през 1911 година от архитект Никола Юруков от Костурско[1] за неговия земляк Иван Наумов, революционер и строител от Късното българско възраждане в Македония,[3][4] преселил се в Свободна България, участвал в строителството на катедралата „Свети Александър Невски“, на мавзолея „Свети Георги“ в Плевен и други обекти.[5][6]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Сградата е с две фасади и е един от образците на виенския сецесион в българската столица. Фасадата откъм улица „Сан Стефано“ се отличава с главния си вход, увенчан с декорации и маската на Медуза сред тях, а сецесионови украси от преплетени листа красят пространството над прозорците.[1] Сецесионът е хармонично съчетан с по-класическо третиране на два от балконите с техните балюстради и колони – характерен пример за комбиниране на стиловете в началото на XX век.[2]
Фасадата откъм улица „Шипка“ е характерна с разнообразните причудливи балкони и издатини.[1] Ъгълът на двете фасади се краси от ъглов балкон с две колони и от ъглов балкон с единична колона и с корниз, наподобяващ стрела; на фасадата изпъква дървен еркер, както и балкон с ажурен парапет.[2]
През 1958 година къщата е надстроена с два етажа.[7] Преди това тя е имала тавански етаж, а покривът ѝ е бил увенчан с два купола.[2]
От 2022 година в сградата е разположено посолството на Грузия в България.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Екимова-Мелнишка, Мариана, Геров, Александър Н. Къщите още говорят. София, Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-036-1. с. 319.
- ↑ а б в г Сецесионовата къща // historicalroutes.bg. 15 август 2017. Посетен на 8 април 2024.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 113.
- ↑ Палчевъ, Лазаръ. Спомени за Илинденското възстание; Из революционното минало на Македония // Македонска трибуна 26, 27, 28 (1323, 1324, 1325). Indianapolis, USA, 1952.
- ↑ Патриаршеска катедрала „Свети Александър Невски“. История // cathedral.bg. Посетен на 24 октомври 2023.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 264.
- ↑ Екимова-Мелнишка, Мариана, Геров, Александър Н. Къщите още говорят. София, Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-036-1. с. 320.
- ↑ Софийска света митрополия. Тържествено беше осветена новата сграда на посолството на Република Грузия в София // bg-patriarshia.bg. 8 май 2022. Посетен на 8 април 2024.
