„Надървени въглища“ е четвъртият студиен албум на българскатарок група Хиподил, издаден през 1998 година. Това е един от най-скандалните албуми, излизали някога в България, след като Министерството на културата на България забранява със закон издаването му в CD формат и завежда дело[1] срещу групата за разпространяване на порнография. Впоследствие делото е прекратено, а албумът все пак бива издаден на диск, макар и с голямо закъснение. Албумът постига голям комерсиален успех, а откриващата песен „Бате Гойко“ не слиза от националния ефир повече от година. Записан е и видеоклип към песента, който е първият в историята на Хиподил. В този албум е и първият им и единствен инструментал, наречен „Щранк“. Хиподил не изневеряват на традицията да пародират известни български личности и общности. Този път на прицел са Мариус Куркински с песента си „Тиририрам“, Ирина Флорин с песента "Цвят Лилав", и братя Аргирови с „Гот е“, интерпретирани в парчето „Тинтири-минтири“. Сериозната нотка тук идва от прочувствената балада „Отнесен!“ и отчасти от „Въжен“ и „Потъване нагоре!“, както и от самокритичната и дори депресираща песен „Нищо“, явно написана в труден за Светльо момент. Композициите, причинили намесата на Министерството на културата, са песни като „Последното земно изпразване на космонавта Романенко“ (може би най-твърдата песен в албума), „Аривидерчи (От ивицата Газа в Устанкино)“ и „Въртианален SEX“.
