Направо към съдържанието

Надпис на Лъв Хидзилаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надпис на Лъв Хидзилаки
Местоположение
Страна Гърция
демСолун
градСолун
Археология
Видстроителен надпис
Период904 година
ЕпохаСредновековие

Надпис на Лъв Хидзилаки (на гръцки: Επιγραφή του Λέοντος Χιτζιλάκη) е византийски строителен надпис на гръцки език от 904 година, важен източник за историята на Солун от началото на X век.[1][2]

Откриване и публикации

[редактиране | редактиране на кода]

Надписът е открит случайно в 1874 година „близо до Бошнак хан, срещу Банк Отоман, във Франкомахала“. Банк Отоман се е намирала на около 50 m западно от католическата църква „Непорочно зачатие Богородично“.[3]

Първата вярна публикация е на Петрос Папагеоргиу в „Бизантинише Цайтшрифт“.[3][4] По-късна публикация в 1913 година със снимка и превод прави Орест Тафрали.[3][5]

Надписът се пази в Музея на византийската култура в Солун. Издълбан е на трегер, счупен на две части, който има размери 3,15×0,84×0,27 m. На основа на исторческите данни в него се датира в 904 година. Надписът е на два реда:[2]

ΑΝΕΚΕΝ(ΙC)ΘΗ ΕΠΙ ΛΕΟΝ(ΤΟC) Κ(ΑΙ) ΑΛΕΞΑΝΔΡΟΥ ΤΩ(Ν) ΑΥΤΑΔΕΛΦΩ(Ν) Κ(ΑΙ) ΑΥΤΟΚΡΑΤΟΡ(ΩΝ) Κ(ΑΙ) [ΦΙΛ]ΟΧΡΙCΤΩ(Ν) [Η]Μ[Ω]Ν ΒΑCΙΛΕ(ΩΝ) Κ(ΑΙ) Ε[ΠΙ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΤΟΥ ΟΙ]ΚΟΥΜΕΝΙΚΟΥ ΗΜΩΝ ΠΑΤΡΙΑΡΧΟΥ

[ΑΝΕΚ]ΕΝΙC(ΘΗ) ΕΠΙ ΛΕΟΝΤ(ΟC) ΒΑC(Ι)Λ(ΙΚΟΥ) Π(ΡΩΤΟ)CΠΑ(ΘΑΡΙΟΥ) Κ(ΑΙ) CΤΡΑΤΙΓΩ ΘΕCCΑΛ(ΟΝΙΚΗC) ΤΟΥ ΧΙΤΖΙΛΑΚΗ Κ(ΑΙ) ΕΠΙ ΙΩΑΝ[ΝΟΥ] [ΑΡΧΙΕΠ]ΙCΚΟΠ(ΟΥ) ΘΕCCΑΛΟΝΙΚΗC ΤΟΥ ΕΝΤΟΠΙΟΥ[2]

Обнови се при Лъв и Александър, братя и автократори и наши христолюбиви василевси и при Николай, вселенския патриарх.

Обнови се при Лъв Хидзилаки, императорския протоспатарий и стратег на Солун и при Йоан, архиепископа на Солун, местния.

Надписът върху трегера се отнася за ремонти, извършени при императорите Лъв VI Философ и Александър от военачалника Лъв Хидзилаки и е от времето на критичен период за града, който се опитва да устои на сарацинската обсада.[6]

Трегерът е е открит на около 200 m западно от главната порта на пристанището и вероятно е бил поставен над отвора на втора порта към пристанището, която е излязла от употреба и е зазидана в XVII век. Улица „Леон Софос“ преди 1917 година минаваше направо от района на пристанището до църквата Света Екатерина, пресичайки „Егнатия“ и „Филипос“ под прав ъгъл и така следва линията на улица, планирана през Елинистическия период. Името „Леон Софос“ вероятно е дадено въз основа на откриването на надписа XIX век.[7]

  1. Kaminiates, John. The Capture of Thessaloniki. Leiden, Boston, Brill, 2017. ISBN 978-90-04-34472-3. p. 136. (на английски)
  2. а б в Zarras, Nektarios. Strategos Leon Chitzilakes of the Inscription from the Seawalls of Thessaloniki. An Unususal Case of Military Patronage and Prosopography // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας (43). 2022. DOI:10.12681/dchae.34388. ISSN 2241-2190 . p. 255. (на английски)
  3. а б в Vickers, Michael. The Byzantine Sea Walls of Thessaloniki // Balkan Studies (11). 1970. p. 267. (на английски)
  4. Papageorgiou, P. N. Zur Vita der Heilige Theodora von Thessalonike // Byzantinische Zeitschrift 10. 1901. с. 151 - 152.
  5. Tafrali, O. Topographie de Thessalonique. Paris, 1913. p. 43. (на френски)
  6. Zarras, Nektarios. Strategos Leon Chitzilakes of the Inscription from the Seawalls of Thessaloniki. An Unususal Case of Military Patronage and Prosopography // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρείας (43). 2022. DOI:10.12681/dchae.34388. ISSN 2241-2190 . p. 256. (на английски)
  7. Vickers, Michael. The Byzantine Sea Walls of Thessaloniki // Balkan Studies (11). 1970. p. 268. (на английски)