Надежда Винарова
Надежда Винарова | |
българска балерина | |
Надежда Винарова през 1936 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
Родена | Надежда Симеонова Винарова
19 декември 1903 г.
|
---|---|
Починала | |
Работила в | Национална опера и балет (1927 – 1956) |
Награди | Почетно звание „Заслужил“ |
Надежда Винарова в Общомедия |
Надежда Симеонова Винарова (19 декември 1903 – 15 август 1991) е първата българска примабалерина.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 19 декември 1903 г. в Русе. В периода 1916 – 1924 г. учи във Виена при балетмайстора на Виенската опера Карл Раймунд. Работи в Австрия, Германия, Великобритания и Полша. Между 1924 и 1927 г. е солист в оперните театри в Лвов и Катовице. Предложено ѝ е австрийско гражданство, но отказва и през 1927 г. се завръща в България. От 1927 до 1956 г. е примабалерина в Софийската опера. От 1945 г. е помощник-балетмайстор на Народната опера[1][2]
Умира в София на 15 август 1991 г.
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1950 г. – удостоена е със званието „Заслужила артистка“.
Роли
[редактиране | редактиране на кода]Изпълненията на Надежда Винарова се характеризират с техническа прецизност и емоционалност. Участва в постановките:
- „Копелия“ от Лео Делиб – Сванилда
- „Жар-птица“ от Игор Стравински – Жар-птица
- „Змей и Яна“ от Христо Манолов – Яна
- „Тамара“ от Милий Балакирев – царица Тамара[1]
Други
[редактиране | редактиране на кода]Личният фонд от документи и снимки на Надежда Винарова се съхранява в Централен държавен архив в София. Обхваща 5 архивни единици от периода 1925 – 1955 г.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1380.
- ↑ 20 години от смъртта на Надежда Винарова // Dir.bg. Посетен на 25 януари 2013.
- ↑ Надежда Винарова // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 юни 2016 г.