Наголдгау
Наголдгау (на немски: Nagoldgau; Nagoldgouw, Nagaltgouwe) е от 780 г. средновековно франкско гауграфство на река Некар, дясно от река Елзенц, в Херцогство Швабия в днешния Баден-Вюртемберг, Германия.[1]
Некаргау започва от Баар, граничи на север с Енцгау и на дясно с Елзенцгау.[2] Управлява се от фамилията, от която произлизат пфалцграфовете на Тюбинген.
Наголдгау се разделя на две по-малки гау-графства:
- Валдгау около Дорнщетен/Глатен
- Вестергау, територия в Шварцвалд, части на Дорнщетен, Ергенцинген и Рордорф. Не трябва да се бърка с графствата Вестергау във Франкен, Тюрингия и Бавария, които имат същото име.
Гауграфове в Наголдгау
[редактиране | редактиране на кода]- Граф Геролд I († 1 септември 799), ок. 785 до 790 г. граф в Баар[3] Сестра му Хилдегард се омъжва 771 г. за Карл Велики
- Граф Анселм (* ок. 925; † сл. 966), граф на Тюбинген, ок. 966 г. граф на Наголдгау[4]
- Вернер (* ок. 950; † пр. 1027), негов син, граф на Наголдгау[5]
- Граф Анселм, 1027 [6]
- Граф Анселм († 25 декември ок. 1087)[7]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Württembergisches Urkundenbuch (WUB online)
- Gustav Bossert: Württembergisches aus dem Codex Laureshamensis, den Traditiones Fuldenses und aus Weissenburger Quellen. In: Dietrich Schäfer: Württembergische Geschichtsquellen, Bd. 2. Stuttgart 1895, S. 1 – 354.
- Günther Imm: Von badischen Gauen und deren Namen. In: Badische Heimat 49, 1969, 1, ISSN 0930 – 7001, S. 34 – 46.
- Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder – Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 2008, ISBN 978-3-406-54986-1.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder – Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart. 2008, ISBN 978-3-406-54986-1.
- ↑ WUB Band I., Nr. 216, S. 255 – 256
- ↑ NDB VI, 315 – M. Mitterauer, Karolingische Mgf.en im SO, 1963, 8ff. – W. Störmer, Früher Adel, 1973, 218ff.
- ↑ RI II,1 n. 428 Regesta imperii online
- ↑ WUB online
- ↑ Siehe RI III,1 n. 109b Regesta Imperii online
- ↑ Hermann Römer: Markgröningen im Rahmen der Landesgeschichte I. Urgeschichte und Mittelalter, Markgröningen 1933, S. 52.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Die Gaue vor 900. Geschichtlicher Atlas von Hessen. In: Landesgeschichtliches Informationssystem Hessen (LAGIS). (Stand: 2006).