Мухаджир
Облик
Мухаджир или мохаджир (на арабски: مهاجر) е арабска дума, означаваща мигрант.[1] Коренът на думата, хеджра (на арабски: هجرة), на арабски означава както имиграция, така и емиграция.
Понятието е използвано спрямо няколко различни групи в хода на ислямската история:[1]
- Мухаджири – ранните, първоначални мюсюлмани, които последвали ислямския пророк Мохамед в неговата хиджра.
- Мухаджири (Албания) – албанци, които преди живели в Сърбия (близо до Ниш и Прокупле).
- Мухаджири (Кавказ) – мюсюлманите от Кавказ, преселени в Османската империя и Близкия изток след Кавказката война.
- Мухаджири (Пакистан) – говорещи предимно урду мюсюлмани, мигрирали от Индия и други части на Южна Азия в днешен Пакистан след разделянето на Британска Индия през 1947 г.
- Мухаджири (Турция) – мюсюлмани, родом от Балканите, установили се в Османската империя (или Турция) след загубата на съответните територии.
- Афганистански бежанци – мюсюлмани, избягали от Афганистан предимно в Пакистан и Иран от времето на Съветската инвазия през 1979 г. до американската инвазия през 2001 г., когато пада талибанското правителство.
- Палестински бежанци – араби, предимно мюсюлмани, мигрирали от територията, превърнала се в Израел, понастоящем пребиваващи предимно в съседните държави.
- Рохинга бежанци – мюсюлмани от Бурма, мигрирали в Бангладеш и Пакистан.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ansari (1993), стр. 350.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ansari, S. (1993). Muhadjir. In C.E. Bosworth, E. van Donzel, W.P. Heinrichs & Ch. Pellat (Eds.), The Encyclopaedia of Islam (Vol. 7, pp. 350 – 356). Leiden, Netherlands: E.J. Brill. ISBN 978-90-04-09419-2