Направо към съдържанието

Рохинга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рохинга
Общ брой1 547 778 – 2 000 000+
По места Бангладеш 1 300 000+
 Саудитска Арабия 500 000
 Мианмар ~400 000
 Пакистан 350 000
 Малайзия 150 000
 Обединени арабски емирства 50 000
 Индия 40 000
 САЩ 12 000+
 Тайланд 5000
 Индонезия 1000
Езикрохинга
Религияислям
Рохинга в Общомедия

Рохинга са индоарийски народ,[1], населяващ щата Ракхайн в Мианмар, а също и като бежанци в Бангладеш (2017).

Преди кризата от 2016 – 2017 г. в Мианмар живеят приблизително 1 милион рохинга[2][3] От август до декември 2017 г. около 625 000 бежанци от Ракхайн преминават границата с Бангладеш.[4] Мнозинството са мюсюлмани, докато малка част са индуисти.[5][6][7] Определяни от ООН през 2013 г. като едни от най-преследваните малцинства в света,[8][9] на рохинга се отказва гражданство чрез Закона за гражданството на Мианмар от 1982 г.[10][11] Според Human Rights Watch, законите от 1982 г. на практика отменят възможността за рохинга да придобиват гражданство. Въпреки че историята на народа може да се проследи до 8 век, законодателството на Мианмар не признава етническото малцинство като една от осемте „национални коренни раси“.[11] Също така, на рохинга са отменени свободата на движение, държавното образование и работните места в сферата на услугите.[11][12] Законовите условия, пред които са изправени рохинга в Мианмар, широко се сравняват с Апартейда[13][14] от много международни учени, анализатори и политически фигури, включително нобеловия лауреат Дезмънд Туту.[15]

Рохинга са подлагани на военни репресии през 1978, 1991, 1992, 2012, 2015, 2016 и особено през 2017 и 2018 г., когато по-голямата част от рохинга в Мианмар е изгонено от страната към съседен Бангладеш.[16][17][18] ООН считат гоненията на рохинга в Мианмар за етническа чистка.[19][20] Дипломатическите представители на ООН в Мианмар докладват за „дълга история на дискриминация и гонения срещу рохинга, които биха могли да се считат за престъпления срещу човечеството“[21] и за опасност от разгръщането на геноцид.[22] Според някои разследващи на ООН, Мианмар иска да изгони всички рохинга от страната.[23]

Рохинга твърдят, че са коренен народ от западните части на Мианмар с наследство от над хиляда години и влияние от арабите, моголите и португалците. В исторически план, регионът представлява независимо кралство между Югоизточна Азия и Индийския субконтинент. Законодатели рохинга са избирани в парламентите на Мианмар до започването на гоненията в края на 20 век. Въпреки че приемат термина рохинга в миналото,[24][25] настоящото официално становище на правителството на Мианмар е, че рохинга не са национален коренен народ, а са незаконни имигранти от съседен Бангладеш. Правителството на Мианмар е спряло да признава термина рохинга и предпочита да нарича етноса бенгалци.[26] Националната организация на рохинга изискват правото си на самоопределение в Мианмар.[27]

Проучвания на ООН са намерили доказателства за нарастващо подбуждане към омраза и религиозна нетолерантност от ултранационалистките будисти срещу рохинга, докато силите за сигурност на Мианмар провеждат „общи екзекуции, принудителни изчезвания, произволни арести и задържания, измъчвания и малтретиране, както и принудителен труд“ срещу общността.[28][29]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Will anyone help the Rohingya people? // BBC News, 10 юни 2015.
  2. ↑ The Rohingya people of Myanmar: health, human rights, and identity // Lancet. 2016. DOI:10.1016/S0140-6736(16)00646-2. с. 1 – 10.
  3. ↑ Myanmar Buddhists seek tougher action against Rohingya // The Washington Post.
  4. ↑ Rohingya widows find safe haven in Bangladesh camp // Reuters. 7 декември 2017. Посетен на 16 януари 2018.
  5. ↑ Rohingyas facing 'catastrophic' situation // 14 септември 2017.
  6. ↑ Judah, Jacob. Thousands of Rohingya flee Myanmar amid tales of ethnic cleansing // The Observer, 2 септември 2017.
  7. ↑ Hindus too fleeing persecution in Myanmar // Daily Star, 31 август 2017.
  8. ↑ Nobel Peace Prize winner accused of overlooking 'ethnic cleansing' in her own country // The Independent, 9 декември 2016.
  9. ↑ Hofman, Lennart. Meet the most persecuted people in the world // The Correspondent. 25 февруари 2016.
  10. ↑ Annan report calls for review of 1982 Citizenship Law // The Stateless. 24 август 2017. Архивиран от оригинала на 2018-06-14. Посетен на 2019-01-10.
  11. ↑ а б в Discrimination in Arakan. Т. 12. Human Rights Watch, май 2000.
  12. ↑ Kofi Annan–led commission calls on Myanmar to end Rohingya restrictions // SBS.
  13. ↑ Ibrahim, Azeem, "War of Words: What's in the Name 'Rohingya'?" Архив на оригинала от 2020-03-08 в Wayback Machine., 16 юни 2016 Yale Online, Yale University
  14. ↑ "Aung San Suu Kyi’s Ultimate Test" Архив на оригинала от 2017-09-22 в Wayback Machine., Sullivan, Dan, 19 януари 2017, Harvard International Review, Harvard University
  15. ↑ Tutu, Desmond, former Archbishop of Cape Town, South Africa, Nobel Peace Prize, "Tutu: The Slow=Genocide Against the Rohingya", 19 януари 2017, Newsweek
  16. ↑ Human rights situations that require the Council’s attention: Report of the Independent International Fact-Finding Mission on Myanmar, August 24 август 2018, United Nations, Human Rights Council, 39th session, 10 – 28 септември 2018, Agenda item 4
  17. ↑ "U.N. calls for Myanmar generals to be tried for genocide, blames Facebook for incitement", 27 август 2018, Reuters News Service
  18. ↑ "Myanmar Rohingya: UN says military leaders must face genocide charges", 27 август 2018, BBC News
  19. ↑ Myanmar wants ethnic cleansing of Rohingya – UN official // BBC News, 24 ноември 2016.
  20. ↑ Crimes Against Humanity and Ethnic Cleansing of Rohingya Muslims in Burma’s Arakan State // Human Rights Watch, 22 април 2013.
  21. ↑ "UN expert alarmed at worsening human rights situation in Myanmar’s Rakhine state", 7 април 2014, United Nations News Centre
  22. ↑ Ibrahim, Azeem. The Rohingya Are At The Brink Of Mass Genocide // The Huffington Post. 11 октомври 2016.
  23. ↑ Burmese government accused of trying to 'expel' all Rohingya Muslims // The Independent, 14 март 2017.
  24. ↑ Secret 1978 Document Indicates Burma Recognized Rohingya Legal Residence // Forbes. 29 декември 2016. Посетен на 22 декември 2017.
  25. ↑ Ghosh, Partha S. Migrants, Refugees and the Stateless in South Asia. SAGE Publications, 23 май 2016. ISBN 978-93-5150-855-7. с. 161.
  26. ↑ Why Myanmar's Rohingya are forced to say they are Bengali // Christian Science Monitor. 2 юни 2013. Посетен на 16 януари 2018.
  27. ↑ Who we are? // Arakan Rohingya National Org. Архивиран от оригинала на 2017-09-28. Посетен на 2019-01-10.
  28. ↑ Conclusions on the substance of the case // Forced labour in Myanmar (Burma): Report of the Commission of Inquiry.... Т. LXXXI. International Labour Office, 19 юли 1998. Посетен на 21 септември 2017.
  29. ↑ UN: Rohingya may be victims of crimes against humanity // Al Jazeera.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рохинга&oldid=12289685“.