Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (Торино)

Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“
Museo di Arti Decorative Accorsi-Ometto
	Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ Museo di Arti Decorative Accorsi-Ometto
Музеи в Италия
	Сградата на музея
Местоположение	Торино, регион Пиемонт
Тематика	Къща – музей
Основан	1999 г.
Основател	Фондация „Акорси-Омето“
Работно време	10.00 - 18.00 (вт. – пет.); 10.00 - 19.00 (съб. и нед.); (почивни дни: понеделник)
Допълнителна информация
Адрес	Via Po, 55 – 10124 Torino
Телефон	+39 011837688
Сайт	Официална страница
	Местоположение в Торино
	Музей на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ в Общомедия

Музеят на декоративните изкуства „Акорси-Омето“ (на италиански: Museo di Arti Decorative Accorsi-Ometto) е музей в град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия, посветен на декоративните изкуства, мебелите и обзавеждането от 18 и 19 век в стил Рококо и Империя.

История

Музеят е основан през декември 1999 г. по волята и благодарение на наследството на известния торински антиквар и колекционер на антики Пиетро Акорси (Pietro Accorsi) (1891 – 1982). Разположен е в сграда, която от 1616 г. в продължение на около 150 г. е едно от най-престижните седалища в Италия и в света на Ордена на братята на Св. Антоний от Виен. През 1956 г. тя е закупена от Акорси, който използва първия етаж за свой дом и за художествена галерия.

През май 1975 г. Акорси основава своя фондация заедно със секретаря си Джулио Омето (Giulio Ometto). В завещанието си той казва:^[1]

„

Искам името ми да остане свързано с предметите на изкуството и антиките, които съм събирал и съхранявал през целия си трудов живот [...], така че самата вила, обзаведена със страст от мен, да представлява музейна колекция, която хората да могат да посещават и да оценяват мебелите и тези художествени произведения и антики. Това е един вид подарък към хората, разбирани като група от личности, които да бъдат култивирани.

“

След смъртта на Акорси през 1982 г. фондацията, председателствана от Джулио Омето до смъртта му, се погрижва за създаването на Музея, за запазването на произведенията на известния антиквар и за закупуването на нови.

В музея се съхранява ценна колекция от произведения на известния италиански мебелист от 18 век Пиетро Пифети. В него има общо 264 картини и миниатюри, 282 мебели, 247 монтирани предмета, 379 керамики и 34 часовника.

От създаването му в музея се организират важни изложби, насочени главно към популяризирането на декоративното изкуство и на историческото и художественото наследство на Пиемонт, както и по теми от международен интерес.

Колекция

В 27 зали са изложени повече от 3000 ценни предмети: кристали Baccarat, майолика, порцелан, сребърни съдове, италиански и френски мебели, картини, гоблени, килими и др., принадлежали към богатата частна колекция на Акорси.

Те са подредени от Омето според вкуса на Акорси, видим в обзавеждането на вилата му в Монкалиери (купена за сестра му и наречена „Вила Паола“).

Двор (Cortile)

Бюст на Флора, имитация от 18 век на оригинали от Траяновата епоха, вероятно дело на Бартоломео Кавачепи
Фонтан във формата на римската богиня Помона, от чиито гърди е течала вода (Симоне Бонамони, Верона,1573 г.)
Колекция от камъни от Късната античност до Ренесанса: римски и средновековни капители, глави на купидони, части от фигури и др.
Две мраморни копия на Капитолийските лъвове, дело на Джузепе Валадиер от нач. на 19 век
Каменен щит с герба на Виктор Амадей II.

Голямо стълбище (Scalone)

Стълбище от първите десетилетия на 19 век с типична за торинските сградни стълбища форма на шахта;
Ниши с гръцки и римски статуи: статуя на Бакх от 2 век сл. Хр. и статуя на съдия в тога от периода на късната Римска империя.

Огледална галерия (Galleria degli Specchi)

Поставя началото на музейния маршрут.

Две редки оловни статуи на Арлекино и на Арлекина от края на 18 век от Пиемонт
Френски интериорен теракотен фонтан от средата на 18 век
Полилей под формата на фенер от края на 18 век от Замъка на Трофарело
Две поставки за вази от ценен черен и луков египетски мрамор.

Зала на монтираните предмети (Sala degli oggetti montati)

Богата колекция от предмети с разнообразна функция, монтирани върху позлатен бронз: китайски и европейски порцелани, кристали и предмети от седеф, украсени между 17 и 19 век със спойки от благородни метали според Средновековен обичай. Някои от тях са от колекцията на Мадам Помпадур и на Лоренцо Великолепни
Картина от Ломбардия с Венера и Купидон в центъра на фалшивия купол
Три рамки за врати в цвят „фалшив мрамор“ и с цветна украса – от вила Палма Нота ди Чезнола в Орбасано.

Галерия на ценностите (Galleria dei Preziosi)

Съхранява една от най-важните колекции в Европа от повече от 140 ценни предмета, изложени в два раздела.

Първи раздел: сребърни кутии от Торино от 18 век и златни френски кутии (за благовония, бонбониери и étui à tablettes – тънки калъфчета с листчета, слонова кост, където дамите са писали имената на кавалерите, с които са искали да танцуват) от края на 17 до първите десетилетия на 19 век
Втори раздел: италиански и европейски сребърни изделия от епохата на Барока до 19 век, бижута (сред които рядката малка огърлица на Пресветото Благовещение – почетен знак, даван от Савоя), швейцарски, немски, английски и италиански златни кутии.

Малка зала на Снежната Мадона (Saletta Madonna delle Nevi)

Ценна дървена статуя на изправената Мадона с Младенеца, вероятно дело на френско-фламандския скулптор Адриан дьо Рекур (Adrien de Recourt) от около 1495 г., от параклиса на Виберноне близо до Киери
Втора статуя – на Дева Мария Благовестителка, също дело на дьо Рекур
Картина с Мадоната, св. Франциск от Асизи и св. Мария Магдалена на Гулиелмо Кача (1593 г.)
Разпятие от скъпоценни камъни, слонова кост и лапис лазули от Флоренция от времето на Козимо III Медичи с вероятен автор Алваро Гонзалес-Паласиос.

Зала на бароковите изкуства (Sala delle Arti del Barocco)

Експонати от края на 16 век до 18 век, сред които картина на Ян Брьогел Младия
Повечето статуи са от 18 век, като „Триумф на Добродетелта“ на Франческо Ладате от 1744 г.^[2]

Кухня (Cucina)

Представлява типична вилна аристократическа кухня от Пиемонт.

Около 380 медни предмета с различна форма, окачени по стените
Скъпоценен килим Ushak
Дълга маса от Пиемонт от късния Ренесанс
Голяма камина от Венето от 17 век с изискани френски гоблени entre-fenêtres от около средата на 18 век от двете ѝ страни
Средновековни каменни скулптури, сред които капител и лъв от 11 век
Две подпори за врати във формата на дами от края на 17 век
Голяма ниша с ценен гоблен Aubusson от 18 век и с поставка за чинии от Торино, върху която има чинии Creil и Dortu-Richard от 19 век.

Зала „Гранери“ (Sala “Graneri“)

Картина „Изглед към пазара на Порта Палацо“ (около 1749 – 1756 г.) на художника Джовани Микеле Гранери. Създадена по гравюра на Джовани Батиста Бора от 1749 г. и свидетелства за социалното разнообразие в Торино на Савойските владетели, когато още през 18 век пазарът на Порта Палацо, както и днес, е най-важният пазар в града
Най-старите пиемонтски инкрустрирани мебели в музея: писалище с 8 крака, нар. mazzarina от около 1705 г., предназначено за починалия рано принц Виктор Амадей Филип Савойски, син на Виктор Амадей II Савойски; табуретка за коленичене със сцените на Страстите Христови, дело на торинския мебелист Луиджи Приното.

Зала на керамиките (Sala delle ceramiche)

Витрини с майолика и порцелан от Европа и Италия:

Майолика от Торино, Дерута, Савона, Лоди, Wedgwood и др.
Супник Джинори ди Доча
Редки порцелани от края на 18 век от фабриката на Замъка на Виново.

Зала на порцелановите сервизи (Sala dei servizi in porcellana)

Два ценни сервиза за маса на най-известните манифактури на 18 век:

Сервиз от Франкентал (Германия) с повече от 150 части
Сервиз от Севър (Франция)
Чешма за миене на ръце от Пиемонт от резбована и цветна дървесина, изобразяваща главата на амурче между позлатени рамки и цветни орнаменти, заобиколена от други статуйки
Полилей от бял мрамор от края на 19 век на Кралската манифактура на Берлин.

Трапезария (Sala da pranzo)

Стени покрити с хартия от Замъка на Фаврия с природни мотиви, с двуизмерен рисунък, типичен за художествения период на Chinoiserie
Столове от аристократичен палат от Милано
Два бели свещника от майсенски порцелан с 2 ребра.

Малък музикален салон (Salotto della musica)

Роял на братя Ерар (Erard) от 1818 г.
Гравирана арфа от дърво и слонова кост, дело на Жак-Жорж Кузино, учител по музика на кралица Мария Антоанета
Почти всички мебели са от началото на XIX век в стил Империя
Портрет на Виктор Амадей III с дъщеря му Мария Тереза д'Артоа, дело на пиемонтския художник Джовани Панеалбо от 18 век
Портрет на графовете на Прованс, дело на Франсоа-Юбер Дрюе от 1771 г.

Салон Луи XVI (Salone Luigi XVI)

Част от мебелите са от първите десетилетия на 19 век в стил Империя; диваните, табуретките и шкафовете са от 18 век
Шкаф от две части от втората половина на 18 век, изцяло облицован с плочки от майолика от Пезаро. Казват, че е дошъл от Русия като дипломатически подарък от Царя. Шкафът е свидетелство за родената в средата на 18 век във Франция традиция на доста скъпото производство на облицовани мебели – „порцеланова" имитация^[3]
Шест стола от резбована и позлатена дървесина с „лъвски“ крака, изработени в Лука в нач. на 19 век.

Салон Пифети (Salone Piffetti)

Едно от най-богатите и важни места в музея.

Шкаф на Пифети от 1738 г. – един от шедьоврите на музея, дело на известния италиански мебелист от 18 век Пиетро Пифети. Това е пищна барокова мебел със смесени форми от две части, покрита с многобройни инкрустации от слонова кост, седеф и костенурка, и с много изображения, което я прави уникална по рода си. Според някои критици това е „най-красивата мебел в света“^[4]
Портрет на Карл Емануил III Савойски от 1738 г., дело на Мария Джована Батиста Клементи, нар. „Ла Клементина“
Плоско френско бюро (bureau plat) от средата на 18 век на Жак Брикл, върху което има статиф за книги на Пифети
Двойка глобуси от средата на 17 век на картографи от Нидерландска източноиндийска компания;
Два френски полилея от замъка на Сан Мартино Алфиери
Брюкселски гоблен от 18 век със Сватбата на Гамачо.

Зала Бандера (Sala Bandera)

Бароково легло с покривка и балдахин, избродирани с бандера – вид бродерия от Пиемонт
Много ориенталски елементи: бродирани орнаментални мотиви, 3 резбовани стенни абажура с типични за китайската изобразителност фигури, полилей с пагода, необичайна фигурка с пагода с градина, произведена в Пиемонт в средата на 18 век
Ъглови мебели, изрисувани от Виторио Амедео Чиняроли.

Малък салон Луи XV (Salotto Luigi XV)

Представя изисканата атмосфера на царуването на френския крал Луи XV.

Рядък голям шкаф (commode), марка Dubois, декориран с лак Coromandel и с инкрустрирани позлатени бронзови елементи, от средата на 18 век
Масичка от работилницата на Пиетро Пиефти
Тоалетна масичка от Пиемонт.

Спалня на Акорси (Camera da letto di Accorsi)

Тук са изложени най-скъпите за Акорси предмети:

Рядко легло от Вила Гардзони в Колоди, изцяло облицовано със скъпоценна дамаска от зелена коприна и с нежна флореална преплитаща се декорация
Дълъг стол от 18 век, използван от котката на Акорси
Ценна мебел от две части от Парма с елегантни рококо форми
Голяма картина с пасторални мотиви – шедьовър на първия дворцов художник на Франция Франсоа Буше
Два редки окачени шкафа с инкрустации от слонова кост, дело на Пиетро Пифети
Плоско генуезко бюро (на френски: bureau plat) от средата на 18 век, на което има снимки на Акорси
Килим със зелен фон от нач. на 19 век, произведен от манифактура Aubousson, един от най-красивите в цялата колекция
Гипсови профили на Александър Велики и на Олимпия от края на 18 век
Стенен абажур с 2 ребра
От тавана виси кафез с механични птици, пеещи песен
Полилей от бронз и майсенски порцелан от средата на 18 век.

Венецианска зала (Sala Veneziana)

Това е била спалнята на сестрата на Акорси – Паола.

Една от най-важните колекции на венециански мебели от 18 век в стил Рококо;
Позлатените дървени врати от Пиемонт
Масичка с ориенталски мотиви от Пиемонт
Картини с изгледи от Мондови и Викофорте, дело на Анджело Мария Чиняроли
Картина „Натюрморт“ на Алесандро Марини от 1782 г.
Малка темперна картина „Мадоната на книгата“ на генуезеца Джовани Батиста Кастело.

Първа зала Чиняроли (Prima Sala Cignaroli)

Три картини с ловни сцени на пиемонтската аристокрация от XVIII век, дело на Виторио Амедео Чиняроли, поставени в стенни рамки (boiserie) от сред. на 18 век^[5]
Осмоъгълна масичка в центъра с втъкана слонова кост, дело на Пиетро Пифети
Сейф с мозаечна декорация, също дело на Пифети.

Втора зала Чиняроли (Seconda Sala Cignaroli)

Още три стенни картини с ловни сцени, дело на Виторио Амедео Чиняроли;
Масичка на Пиетро Пифети
Пиемонтски табуретки от нач. на 18 век
Френски лакиран в червено скрин (на френски: commode) на Жак Дотриш от 18 век
Голям пиемонтски полилей от планински кристал.

Зала Тремолиер (Sala Trémolières)

Картини със Седемте тайнства на Църквата (от около 1733 г.) на френския художник Пиер Шарл Тремолиер. През 1956 г. италианската държава ги обявява за ценни историческо-културни творби и те са купени от Джулио Омето.

Малка зала на Мария Виктория (Saletta Maria Vittoria)

20 акварела с местности от Пиемонт на най-известните художници от Торино от 60-те год. на 19 век. Поръчани от община Торино като дар за херцозите на Аоста Амадей I Савойски и Мария Витория дал Поцо дела Чистерна по случай короноването им за монарси на Испания през 1870 г.
Шкаф от 2 части (trumeau) с изрисувано дърво в цвят „фалшив мрамор“ от вила Палма Нота ди Чезнола в Орбасано.

Салон на китайските панели (Salone dei pannelli cinesi)

Големи изрисувани с темпера панели от оризова хартия от Азия от средата на 18 век. Висококачествените изображения в ярки цветове без перспектива са със сцени на отглеждане на ориз, чай и коприна
Голям полилей от кристал и стъкло от Ливорно.

Будоар на Кристиан Диор (Budoir Christian Dior)

Позлатени панели от матирано стъкло, украсявали парижкия апартамент на известния френски моден дизайнер Кристиан Диор
Два елегантни ъглови мебели от Пиемонт, дело на Франческо Болджиè
Ценен скрин на Пифети.

Малък кабинет на Пиетро Акорси (Studiolo di Pietro Accorsi)

Кабинетът е непроменен от времето на Акорси, когато е приемал там многобройните си известни клиенти. Облицован с панели от борово дърво от Валтелина от края на 17 век.

Полезна информация

Безплатен достъп:

Деца до 12 г.
Притежатели на Abbonamento Musei Piemonte Valle d'Aosta или на Torino + Piemonte Card
Притежатели на карта ICOM
Хора с увреждания и придружаващото ги лице
Туристически гидове
Акредитирани журналисти.

Палацо Мацонис се намира в историческия център на Торино. До него се стига:

пеша: от ЖП гара Порта Нуова – 1,6 км;
с градски транспорт: автобуси n. 55, 61 или 68 от ЖП гара Порта Нуова; автобуси n. 6, 61 или 68 и трамвай n.15 от ЖП гара Порта Суза;
с кола: има ограничения и забрани в зоните в съседство с музея, отбелязани на уебстраницата Muoversi a Torino. На паркингите в близост до музея се заплащат такси: сини ивици в зоната с ограничен трафик (ZTL) или паркинги.

Вижте също

Източници

((it)) Информация на уеб страница Piemonte Abbonamento Musei
((it)) Информация на уеб страница Guida Torino
((it)) Информация на уеб страница Museo Torino
((it)) Информация на блог Rocaille

Библиография

R. Antonetto, A. Cottino, Pietro Accorsi, un antiquario, un'epoca, Omega Arte, Torino, 1999.
A. Cottino, Museo di Arti decorative. Guida breve, Omega Arte, Torino, 2000.
Centro Studi Fondazione Accorsi – Ometto, Viaggio nelle collezioni, Silvana Editore, Cinisello Balsamo, Milano, 2010.

Бележки

↑ Storia // Fondazione Accorsi. Посетен на 24.3.2020. (на италиански)
↑ Il trionfo della Virtù di Francesco Ladatte // Посетен на 26.3.2020. (на италиански)
↑ Il mobile degli Zar // Посетен на 26.3.2020. (на италиански)
↑ Il capolavoro assoluto di Pietro Piffetti // Посетен на 24.3.2020. (на италиански)
↑ I saloni della caccia di Vittorio Amedeo Cignaroli // Архивиран от оригинала на 2020-03-26. Посетен на 26.3.2020. (на италиански)

Външни препратки

[1] Storia // Fondazione Accorsi. Посетен на 24.3.2020. (на италиански)

[2] Il trionfo della Virtù di Francesco Ladatte // Посетен на 26.3.2020. (на италиански)

[3] Il mobile degli Zar // Посетен на 26.3.2020. (на италиански)

[4] Il capolavoro assoluto di Pietro Piffetti // Посетен на 24.3.2020. (на италиански)

[5] I saloni della caccia di Vittorio Amedeo Cignaroli // Архивиран от оригинала на 2020-03-26. Посетен на 26.3.2020. (на италиански)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]