Направо към съдържанието

Майолика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Купа от майолика от Мексико

Майоликата (на италиански: maiolica) е разновидност на керамиката.[1]

Произвежда се от естествено оцветена лекотопима глина. Изделията се декорират с калаена глазура. От майолика се изработват както съдове, така и монументални скулптурни изображения.

Изработката на майолика е съществувала от преди няколко хилядолетия в Египет, Вавилон и други страни на Древния Изток. През Средновековието тази техника прониква от страните от Средна, Централна и Предна Азия в Европа. В Италия майоликата попада от мавританска Испания през остров Майорка, от името на който дошло и названието майолика. Техниката се разпространила в Италия през XV век и достигнала своя разцвет през XVII век.

Италианската майолика се различава според града, където е направена. Най-важните градове в това отношение са Венеция и Урбино.

Изделията от майолика се изпичат преди глазирането им при температура 950о C, а след глазирането им при 1000 – 1100 о C. По своите свойства майоликата е подобна на фаянса.

  • През 2003 г. британски музей е платил 400 000 долара за чиния от майолика от XVI век, дело на художника Франческо Урбино – един от най-добрите ренесансови творци на Италия, работили върху керамика.[2]