Моузис Малоун

Моузис Малоун
Персонална информация
Роден	Моузис Юджийн Малоун 23 март 1955 г. Питърсбърг, Вирджиния, САЩ
Починал	13 септември 2015 г. Норфолк, Вирджиния, САЩ
Ръст	208 cm
Тегло	118 kg
Пост	център
Настоящ отбор
Номер	22, 13, 20, 21, 24, 2, 4, 8
Кариера
Професионални отбори
1974 – 1975 1975 – 1976 1976 1976 – 1982 1982 – 1986 1986 – 1988 1988 – 1991 1991 – 1993 1993 – 1994 1994 – 1995 Юта Старс Спиритс ъф Сейнт Луис Бъфъло Брейвс Хюстън Рокетс Филаделфия 76ърс Вашингтон Бълетс Атланта Хоукс Милуоки Бъкс Филаделфия 76ърс Сан Антонио Спърс
Моузис Малоун в Общомедия

Моузис Юджийн Малоун (на английски: Moses Eugene Malone; роден на 23 март 1955 г. в Питърсбърг, Вирджиния, САЩ – починал на 13 септември 2015 г. в Норфолк, Вирджиния, САЩ) е бивш американски баскетболист, сред най-добрите центрове за всички времена в историята на НБА.

Независимо че е висок едва 208 см, Малоун е може би най-добрият борец под кошовете (където конкурент може да му бъде само Денис Родман) и безспорно най-добрият такъв при борбите в нападение. Шампион на НБА с Филаделфия 76ърс през 1983 г., три пъти избиран за най-полезен играч в лигата (МVР), Малоун е може би най-успешният баскетболист, който пробива в лигата направо от училищната скамейка повече от десетилетие по-рано от Шон Кемп, Коби Брайънт и Леброн Джеймс.

Кариера

През 1974 г. Малоун завършва гимназия и е пред постъпване в Университета на Мериленд, но междувременно е избран в драфта на Американската баскетболна асоциация (АБА) от Юта Старс и става един от първите баскетболисти, които стават професионалисти директно след училище. За два сезона в АБА Малоун постига средно по 17.2 точки и 12.9 борби на мач с отборите на Юта и Сейнт Луис.

Хюстън Рокетс

През 1976 г. НБА и АБА се сливат и Малоун е избран в извънредния драфт от Портланд Трейл Блейзърс, но веднага е трансфериран в Бъфало Брейвс. Само след два мача с екипа на Бъфало Малоун е изпратен в Хюстън Рокетс. В първия си сезон в НБА Малоун постига 13.2 точки и 13.1 борби средно на мач, като поставя нов рекорд за най-много овладени борби в нападение (437 борби, като предишния рекорд е 365 борби на Пол Силас). Водени от Малоун (18.8 точки и 16.9 борби средно на мач в плейофите) и Калвъни Мърфи и Руди Томянович Ракетите достигат до финалите на Източната конференция, където отстъпват с 2 – 4 преди Филаделфия 76 на Джулиус Ървинг.

Вторият сезон на Малоун в лигата свършва преждевременно, след като чупи десния си крак и пропуска последните 22 срещи от редовния сезон. Независимо от това Малоун отново е най-добър борец в нападение (380 борби) и втори в лигата с 15 борби средно на мач (първи с 15.9 борби е Леонард „Камиона“ Робинсън). През този сезон Малоун е избран да играе в Мача на звездите като това е първото му участие от общо 12 поредни такива.

През сезон 1978 – 79, едва на 24 години, Малоун е избран за най-полезен играч в лигата (МVР), след като постига 24.8 точки и 17.6 борби средно на мач. Този сезон Малоун поставя и настоящия рекорд на НБА за най-много борби в нападение (587). На 9 февруари 1979 г. в мач срещу Юта Джаз Ню Орлийнс Джаз той постига и личния си рекорд по овладени топки – 37. Независимо от невероятното представяне на Малоун (49 точки и 41 борби в два мача) Хюстън губи в първия кръг на плейофите от Атланта Хоукс с 0 – 2.

През следващия сезон Малоун постига 25.8 точки и 14.5 борби средно на мач, а в първия кръг на плейофите Хюстън побеждава Сан Антонио Спърс с 2 – 1 победи (в решителната трета среща Малоун отбелязва 37 точки и овладява 20 борби при победата със 141 – 120). В следващия кръг обаче Ракетите са пометени с 0 – 4 от Бостън Селтикс, водени от новобранеца Лари Бърд.

През 1981 г. Малоун (26.8 точки и 14.5 борби средно на мач през редовния сезон) извежда Хюстън до финалите на НБА, където обаче Ракетите отново са победени от Бостън (2 – 4).

През сезон 1981 – 82 Малоун е избран за втори път в кариерата си за най-полезен играч в лигата, след като постига 31.1 точки (втори в лигата след Джордж Джървин) и 14.7 борби средно на мач (първи). В плейофите обаче Хюстън отстъпва още в първия кръг пред Сиатъл Суперсоникс с 1 – 2.

Филаделфия

През 1982 г. Хюстън трансферира Малоун във Филаделфия, където вече има изграден сериозен отбор воден от Д-р Джей, Андрю Тони, Морис Чийкс и Боби Джоунс. Малоун става лидер на отбора и с 24.5 точки и 15.3 борби средно на мач за втора поредна година е избран за най-полезен играч в лигата. Преди началото на плейофите Малоун предвижда, че Филаделфия ще спечели титлата без да загуби и една среща. Филаделфия наистина печели титлата и губи само една среща по пътя си (срещу Милуоки Бъкс във финала на Източната конференция). Във финала е пометен с 4 – 0 победи шампиона Лос Анджелис Лейкърс. Малоун постига 26 точки 15.8 борби средно на мач в плейофите и е избран за най-полезен играч във финалите.

Малоун остава още три сезона във Филаделфия, но отборът не успява да се върне до финалите в лигата (през 1985 г. стига финал на Изток, но отсътпва с 1 – 4 пред Бостън).

Последни години в НБА

Малоун играе до 1995 г. в НБА, като след Филадефия преминава през отборите на Вашингтон Булетс (1986 – 88), Атланта Хоукс (1988 – 91), Милуоки Бъкс (1991 – 93) и Сан Антонио Спърс (1994 – 95).

След 19 сезона в НБА Малоун приключва кариерата си с една шампионска титла (1983), три приза за най-полезен играч (1979, 1982, 1983), 13 участия в Мача на звездите (1975, 1978 – 1989), 4 пъти попада в идеалния отбор на лигата (1979, 1982, 1983 и 1985) и 4 пъти във втория отбор (1980, 1981, 1984 и 1987).

През 1991 г. Малоун е приет в Залата на славата на баскетбола. През 1996 г. е избран сред 50-те най-добри баскетболисти в историята на НБА.

Източници

• Профил на Моузис Малоун в Basketball-Reference.com