Национална баскетболна асоциация
| Национална баскетболна асоциация National Basketball Association | |
 | |
| Вид спорт | Баскетбол |
|---|---|
| Основан | 6 юни 1946 г. |
| Брой отбори | 30 |
| Държави |  САЩ (29) Канада (1) |
| Континент | Северна Америка |
| Настоящ победител | Бостън Селтикс |
| Уебсайт | https://www.nba.com/ |
 НБА сезон 2023/2024 | |
| Национална баскетболна асоциация в Общомедия | |
Националната баскетболна асоциация (на английски: National Basketball Association, NBA), съкратено НБА, е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига и сред 4-те основни професионални спортни лиги на Северна Америка.
Създадена е на 6 юни 1946 г. в Ню Йорк под името Американска баскетболна асоциация (АБА). Получава новото си име през есента на 1949 г. след обединението с Националната баскетболна лига на САЩ (НБЛ). Състои се от 30 отбора – 29 в САЩ и 1 в Канада.
Централният офис на НБА се намира на 19-ия етаж на небостъргача Олимпик Тауер на Пето авеню в Ню Йорк. [1]
Играчите на НБА са най-скъпо платените професионални спортисти от всички спортни лиги в света. [2] Лозунгът на състезателите в НБА е
„Ето защо играем“ (This Is Why We Play).
Отбори
[редактиране | редактиране на кода]През 1946 г. асоциацията започва с 11 отбора, като след различни промени и прегрупирания от 2004 г. до днес те са 30. САЩ са домакин на 29 отбора, а Канада – на 1. Националната баскетболна асоциация е разделена на 2 „конференции“ – Източна и Западна, а всяка конференция е разделена на 3 дивизии по географски признак. Във всяка дивизия влизат по 5 отбора.
|
Западна конференция[редактиране | редактиране на кода]
|
Източна конференция[редактиране | редактиране на кода]
|
_logo_2018.png){kind=logo}
_logo_2018.png){kind=logo}
Редовен сезон
[редактиране | редактиране на кода]След лятната почивка отборите се събират отново през октомври за подготвителни лагери. Основната им цел е да се оценят някои новаци, да се видят силните и слаби страни на отбора, да се подготви за предстоящия сезон. Задължително е за сезона да се изберат само дузина състезатели, които ще бъдат в списъка на отбора. Допускат се и трима души в допълнителен списък, евентуални резерви. Същинският сезон обикновено започва в първата седмица на ноември, но е предшестван от приятелски мачове.
В редовния сезон всеки отбор изиграва по 82 срещи, разделени по равно между гостувания и домакинства. Отборите от собствената дивизия се срещат 4 пъти, отборите от същата конференция, но от различни дивизии – 3 или 4 пъти, отборите от другата конференция – само 2 пъти. Ето защо отборът може да има по-лесен или по-труден списък с мачове в зависимост от дивизията и конференцията си. Вече НБА е единственото отборно състезание в Северна Америка, където отборите играят всеки с всеки – минимум по 1 домакинска среща на сезон с всеки отбор.
През февруари се прави пауза, за да се проведе Мачът на звездите. До 2017 г. феновете от САЩ, Канада и по интернет гласуват за най-добрите играчи на различните постове в двете конференции. Избират се 14-те играчи с най-голям рейтинг и се провежда мач Изток срещу Запад (Източна конференция срещу Западна конференция). От 2018 г. с такова гласуване се излъчват само първите баскетболисти на двете конференции за капитани на отборите, а те определят съставите им независимо от конференцията. Излъчва се най-добър играч на мача – MVP. Други интересни конкурси, които съпътстват мача на звездите са избирането на най-добър новак (rookie) и най-атрактивна забивка, както и състезание за най-добри умения (дрибъл, стрелба и подаване), за най-добър стрелец от линията за 3 точки. Тези конкурси всяка година носят различни имена заради различните си спонсори.
Малко след мача на звездите идва и последният ден за трансфер на играчи. Краят на редовния сезон е около 20 април. Тогава идва време за много индивидуални награди – отново Новак на годината, Най-полезен играч, Най-добър защитник, Най-развиващ се играч, Най-добър треньор. По това време се избират и 3 отбора от най-добрите играчи на отделните постове от цялата лига.
Плейофи
[редактиране | редактиране на кода]В края на април започват плейофите като продължение на редовния сезон. За тази част от шампионата се класират по 8 отбора от всяка конференция. Във всяка от двете конференции става класиране на 8-те отбора по брой победи. По-предното класиране, което имат победителите в дивизиите, носи преимущество. Така се оформят 2 потока от по 8 отбора. Те продължават да играят помежду си, като двете конференции се срещат чак на финала. В двете конференции се провежда първият кръг на плейофите (четвъртфинали на конференциите). Първият среща последния и т.н. съобразно таблицата:
.jpg)
| #1 | #8 |
| #2 | #7 |
| #3 | #6 |
| #4 | #5 |
Мачовете се играят до 4 победи, т.е. най-много може да са 7 мача за двойка отбори. Осмината победители достигат да втория кръг на плейофите, т. нар. полуфинали на конференцията. Там се сблъскват победителите от срещите между 1 – 8 и 4 – 5 от една страна, както и 2 – 7 и 3 – 6 от друга. Последният трети кръг (финал на конференцията) определя кой отбор ще отиде на финала на НБА, който определя шампиона.
Финали и шампиони
[редактиране | редактиране на кода]Финалът на НВА се играе между победителите във финалите на двете конференции, при разменено гостуване по два мача. Шампион става отборът, който достигне 4 победи.
Най-успешният отбор в асоциацията е Лос Анджелис Лейкърс, който е достигал до финала 32 пъти, от които 17 победи, но ако се отчете и победата им под името Минеаполис Лейкърс през 1947/48 г. в НБЛ преди обединението с АБА, броят на титлите им е 18. Втори е Бостън Селтикс със 17 титли и 4 втори места от 21 финала. Трети, но едва с по 6 титли, са Голдън Стейт Уориърс/Филаделфия Уориърс и Чикаго Булс. И шестте победи на Чикаго са завоювани по времето на големия им възход през 1990-те години. Четири от шестте победи на Голдън Стейт са от 2015 до 2022 г. Четвърти, с 5 титли, са Сан Антонио Спърс, които държат рекорда за най-много последователни участия в плейофите – 22.
Най-много финали за титлата (9) е имало между двата най-титулувани отбора с категорично превъзходство на втория: Бостън Селтикс – Лос Анджелис Лейкърс 8:1 победи.
От 2015 до 2018 г., за пръв път в историята на НБА, 4 години поред финалисти са едни и същи отбори – Голдън Стейт Уориърс и Кливланд Кавалиърс.
Денвър Нъгетс –
шампион за 2023 г.
Настоящият шампион Денвър Нъгетс печели титлата за първи път.
| № | Година | Шампион | Финалист | Резултат |
|---|---|---|---|---|
| 1 | 1947 | ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС | Чикаго Стагс | 4 – 1 |
| 2 | 1948 | БАЛТИМОР БУЛЕТС | Филаделфия Уориърс | 4 – 2 |
| 3 | 1949 | МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС | Уошингтън Кепитълс | 4 – 2 |
| 4 | 1950 | МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС | Сиракуза Нешънълс | 4 – 2 |
| 5 | 1951 | РОЧЕСТЪР РОЯЛС | Ню Йорк Никс | 4 – 3 |
| 6 | 1952 | МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС | Ню Йорк Никс | 4 – 3 |
| 7 | 1953 | МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС | Ню Йорк Никс | 4 – 1 |
| 8 | 1954 | МИНЕАПОЛИС ЛЕЙКЪРС | Сиракуза Нешънълс | 4 – 3 |
| 9 | 1955 | СИРАКУЗА НЕШЪНЪЛС | Форт Уейн Пистънс | 4 – 3 |
| 10 | 1956 | ФИЛАДЕЛФИЯ УОРИЪРС | Форт Уейн Пистънс | 4 – 1 |
| 11 | 1957 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Сейнт Луис Хоукс | 4 – 3 |
| 12 | 1958 | СЕЙНТ ЛУИС ХОУКС | Бостън Селтикс | 4 – 2 |
| 13 | 1959 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Минеаполис Лейкърс | 4 – 0 |
| 14 | 1960 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Сейнт Луис Хоукс | 4 – 3 |
| 15 | 1961 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Сейнт Луис Хоукс | 4 – 1 |
| 16 | 1962 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 3 |
| 17 | 1963 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 2 |
| 18 | 1964 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Сан Франциско Уориърс | 4 – 1 |
| 19 | 1965 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 1 |
| 20 | 1966 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 3 |
| 21 | 1967 | ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС | Сан Франциско Уориърс | 4 – 2 |
| 22 | 1968 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 2 |
| 23 | 1969 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 3 |
| 24 | 1970 | НЮ ЙОРК НИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 3 |
| 25 | 1971 | МИЛУОКИ БЪКС | Балтимор Булетс | 4 – 0 |
| 26 | 1972 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Ню Йорк Никс | 4 – 1 |
| 27 | 1973 | НЮ ЙОРК НИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 1 |
| 28 | 1974 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Милуоки Бъкс | 4 – 3 |
| 29 | 1975 | ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС | Уошингтън Булетс | 4 – 0 |
| 30 | 1976 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Финикс Сънс | 4 – 2 |
| 31 | 1977 | ПОРТЛАНД ТРЕЙЛБЛЕЙЗЪРС | Филаделфия Севънтисиксърс | 4 – 2 |
| 32 | 1978 | УОШИНГТЪН БУЛЕТС | Сиатъл Суперсоникс | 4 – 3 |
| 33 | 1979 | СИАТЪЛ СУПЕРСОНИКС | Уошингтън Булетс | 4 – 1 |
| 34 | 1980 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Филаделфия Севънтисиксърс | 4 – 2 |
| 35 | 1981 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Хюстън Рокетс | 4 – 2 |
| 36 | 1982 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Филаделфия Севънтисиксърс | 4 – 2 |
| 37 | 1983 | ФИЛАДЕЛФИЯ СЕВЪНТИСИКСЪРС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 0 |
| 38 | 1984 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 3 |
| 39 | 1985 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Бостън Селтикс | 4 – 2 |
| 40 | 1986 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Хюстън Рокетс | 4 – 2 |
| 41 | 1987 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Бостън Селтикс | 4 – 2 |
| 42 | 1988 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Детройт Пистънс | 4 – 3 |
| 43 | 1989 | ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 0 |
| 44 | 1990 | ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС | Портланд Трейлблейзърс | 4 – 1 |
| 45 | 1991 | ЧИКАГО БУЛС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 1 |
| 46 | 1992 | ЧИКАГО БУЛС | Портланд Трейлблейзърс | 4 – 2 |
| 47 | 1993 | ЧИКАГО БУЛС | Финикс Сънс | 4 – 2 |
| 48 | 1994 | ХЮСТЪН РОКЕТС | Ню Йорк Никс | 4 – 3 |
| 49 | 1995 | ХЮСТЪН РОКЕТС | Орландо Меджик | 4 – 0 |
| 50 | 1996 | ЧИКАГО БУЛС | Сиатъл Соникс | 4 – 2 |
| 51 | 1997 | ЧИКАГО БУЛС | Юта Джаз | 4 – 2 |
| 52 | 1998 | ЧИКАГО БУЛС | Юта Джаз | 4 – 2 |
| 53 | 1999 | САН АНТОНИО СПЪРС | Ню Йорк Никс | 4 – 1 |
| 54 | 2000 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Индиана Пейсърс | 4 – 2 |
| 55 | 2001 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Филаделфия Севънтисиксърс | 4 – 3 |
| 56 | 2002 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Ню Джърси Нетс | 4 – 0 |
| 57 | 2003 | САН АНТОНИО СПЪРС | Ню Джърси Нетс | 4 – 3 |
| 58 | 2004 | ДЕТРОЙТ ПИСТЪНС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 3 |
| 59 | 2005 | САН АНТОНИО СПЪРС | Детройт Пистънс | 4 – 3 |
| 60 | 2006 | МАЯМИ ХИЙТ | Далас Маверикс | 4 – 1 |
| 61 | 2007 | САН АНТОНИО СПЪРС | Кливланд Кавалиърс | 4 – 3 |
| 62 | 2008 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Лос Анджелис Лейкърс | 4 – 2 |
| 63 | 2009 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Орландо Меджик | 4 – 0 |
| 64 | 2010 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Бостън Селтикс | 4 – 3 |
| 65 | 2011 | ДАЛАС МАВЕРИКС | Маями Хийт | 4 – 2 |
| 66 | 2012 | МАЯМИ ХИЙТ | Оклахома Сити Тъндър | 4 – 1 |
| 67 | 2013 | МАЯМИ ХИЙТ | Сан Антонио Спърс | 4 – 3 |
| 68 | 2014 | САН АНТОНИО СПЪРС | Маями Хийт | 4 – 3 |
| 69 | 2015 | ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС | Кливланд Кавалиърс | 4 – 2 |
| 70 | 2016 | КЛИВЛАНД КАВАЛИЪРС | Голдън Стейт Уориърс | 4 – 3 |
| 71 | 2017 | ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС | Кливланд Кавалиърс | 4 – 1 |
| 72 | 2018 | ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС | Кливланд Кавалиърс | 4 – 0 |
| 73 | 2019 | ТОРОНТО РАПТЪРС | Голдън Стейт Уориърс | 4 – 2 |
| 74 | 2020 | ЛОС АНДЖЕЛИС ЛЕЙКЪРС | Маями Хийт | 4 – 2 |
| 75 | 2021 | МИЛУОКИ БЪКС | Финикс Сънс | 4 – 2 |
| 76 | 2022 | ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС | Бостън Селтикс | 4 – 2 |
| 77 | 2023 | ДЕНВЪР НЪГЕТС | Маями Хийт | 4 – 1 |
| 77 | 2024 | БОСТЪН СЕЛТИКС | Далас Маверикс | 4 – 1 |
| № | Отбор | Шампион | Финалист | Всичко финали |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Бостън Селтикс | 18 | 5 | 23 |
| 2 | Лос Анджелис Лейкърс/
Минеаполис Лейкърс |
17 | 15 | 32 |
| 3 | Голдън Стейт Уориърс/ Филаделфия Уориърс |
6 | 3 | 9 |
| 4 | Чикаго Булс | 6 | 0 | 6 |
| 5 | Сан Антонио Спърс | 5 | 1 | 6 |
| 6 | Филаделфия Севънтисиксърс/ Сиракуза Нешънълс |
3 | 6 | 9 |
| 7 | Маями Хийт | 3 | 3 | 6 |
| 8 | Детройт Пистънс | 3 | 2 | 5 |
| 9 | Ню Йорк Никс | 2 | 6 | 8 |
| 10 | Хюстън Рокетс | 2 | 2 | 4 |
| 11 | Милуоки Бъкс | 2 | 1 | 3 |
| 12 | Кливланд Кавалиърс | 1 | 4 | 5 |
| 13 | Атланта Хоукс/Сент Луис | 1 | 3 | 4 |
| 14 | Балтимор/Вашингтон Булетс | 1 | 3 | 4 |
| 15 | Оклахома Сити Тъндър/Сиатъл Суперсоникс | 1 | 3 | 4 |
| 16 | Портланд Трейл Блейзърс | 1 | 2 | 3 |
| 17 | Далас Маверикс | 1 | 1 | 2 |
| 18 | Балтимор Булетс (оригинал, 1954) | 1 | 0 | 1 |
| 19 | Сакраменто Кингс/Рочестър Роялс | 1 | 0 | 1 |
| 20 | Торонто Раптърс | 1 | 0 | 1 |
| 21 | Денвър Нъгетс | 1 | 0 | 1 |
Финанси
[редактиране | редактиране на кода]
Отначало в продължение на много години всички играчи на лигата са получавали приблизително еднакви заплати, които са били малко под 1000 долара на месец.[9] Но заплатите на играчите се повишават и през 1964 г. Уилт Чембърлейн става първият играч от НБА, който надминава границата от 100 000 долара за сезон. Опитвайки се по всякакъв начин да докаже своето предимство в съперничеството, Бил Ръсел от Бостън Селтикс подписва договор за демонстративна сума от 100 001 долара, но вече през 1968 г. Чембърлейн поставя своя подпис върху договор в размер на 750 000 за три години. Още в първия сезон в лигата рекордът на заплатите преминава към Карим Абдул-Джабар и оттогава заплатите на „звездните“ играчи постоянно се увеличават с непрекъснато нарастващи темпове. От 1984 г. до блокирането през 1999 г. заплатите на играчите са се увеличили почти 10 пъти.[10]
През 1983 година е определен „таван на заплатите“ (англ. salary cap) – максимално допустимият размер на разходите на един клуб за плащания към играчите като заплата (тоест сумата от всички заплати в отбора). Така наречените „payrolls“ – суми, които могат да бъдат изразходвани за заплати на отделни играчи – пряко зависят от доходите на Асоциацията и са еднакви за всички отбори,[11] но невинаги е било така. Таванът на заплатите в НБА е мек – има много официално разрешени изключения при подписване на договори с играчи и формиране на цялостна картина на икономическото положение на клуба.[10][12] Таванът на заплатите може да бъде надвишен, и то значително. За превишението обаче собствениците на клубовете трябва да платят специален данък (данък лукс) към бюджета на лигата в размер на 100% от надвишението.[13] Плащанията се извършват, ако разходите за заплати надвишават определено ниво на данъци, също предписано от колективния договор (71,7 милиона долара за сезон 2013/14).[14] Парите се разпределят между останалите отбори с цел изравняване на финансовите възможности на клубовете.
Съществуват и индивидуални граници на доходите на играчите, както за минимални, така и за максимални заплати. Например нов играч от НБА не може да печели по-малко от 490 000 долара годишно (през сезон 2013/14), а след четири години в първенството минималната заплата надвишава прага от 1 милион долара.[15] Максималната заплата на лице за първа година и за шеста година в НБА е същата и възлиза на около 13 милиона годишно. А за ветеран (повече от 10 сезона) горната граница на заплатата надвишава 19 милиона.[16]
Доходът на НБА за 2010 г. е 3,8 милиарда долара и при разходи около 3,6 милиарда долара печалбата за годината е 183 милиона долара, а рентабилността – 4,8 %.[17] Средната заплата на играчите през 2010 г. е 4,8 милиона долара годишно – повече от която и да е друга спортна лига в света.[2]
В историята на НБА е имало четири локаута по финансови причини, при които е блокирана нейната работа и престава да функционира:[18][19][20]
- От 1 юли до 21 септември 1995 г. – отменят се летните тренировъчни лагери.
- На 11 юли 1996 година за по-малко от 3 часа – „тричасова война“.
- От 1 юли 1998 г. до 6 януари 1999 г. (204 дни) – спор, за който съдът решава, че клубовете не са задължени да изплащат заплати на играчите при липса на мачове.
- От 1 юли до 26 ноември 2011 г. (149 дни) – изискванията на собствениците на клубове включват намаление на заплатите на играчите с 25 % и „твърдо“, фиксирано ограничение на заплатата от 45 милиона долара.
През сезон 2013/14 г. таванът на годишните заплатите в НБА е 58 679 000 долара.
Сред по-известните партньори и спонсори са Кока-Кола, Адидас, Хюлет-Пакард, Циско, Хайер Америка, Kиа Mотърс, Бакарди, T-Mобил и др.
НБА като организация носи много амбициозна социална мисия. Програмата NBA Cares е основана през 2005 г. и оттогава лигата, играчите и треньорите са дарили над 160 милиона долара за благотворителност, построени са повече от 600 различни съоръжения за жилища, образование и забавления, а играчите лично са похарчили над милион часа общественополезен труд.[21]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Какъв е адресът на офиса на НБА лигата?, NBA.com, 2011-10-12. Архив Архив на оригинала от 2021-09-29 в Wayback Machine. 2012-01-23.
- ↑ а б NBA leads in highest average salary, foxsports.com, 22 април 2011. Посетен на 2011-07-24. Архив 2012-01-23.
- ↑ Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
- ↑ Всички шампиони на НБА,17 юни 2015 | 08:34; посетен на 18.08.2015
- ↑ а б LeBron James named unanimous Finals MVP after Cavs' Game 7 win, espn.com, посетен на 10.02.2018.
- ↑ а б Warriors sweep Spurs, advance to NBA Finals with historic 12 – 0 record, usatoday.com, посетен на 10.02.2018.
- ↑ Всички финали и шампиони в НБА, публикувано на 16 юни 2014, 07:26; посетен на 18.08.2015
- ↑ Всички шампиони на НБА, 17 юни 2015, 08:34; посетен на 18.08.2015
- ↑ Гомельский В. А. Истоки // НБА / Под ред. А. Осокина. – М.: Городец, 2006. – 224 с. – ISBN 9785958401659.
- ↑ а б Paul D. Staudohar. Labor relations in basketball: the lockout of 1998 – 99 // Monthly Labor Review. с. 5. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
- ↑ Jorge Castillo. NBA free agency: Salary cap exceptions explained // The Washington Post, 3 июля 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
- ↑ Rick Bonnell. NBA's real issue: What is a 'soft cap? // charlotteobserver.com, 11 октября 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)[неработеща препратка]
- ↑ Tom Ziller. Proposing a Solution for NBA's Ineffective Luxury Tax // aolnews.com, 25 января 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
- ↑ Ben Golliver. NBA sets 2013 – 14 salary cap, luxury tax figures // Sports Illustrated, 2013-07-10. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
- ↑ 2011 CBA Minimum Annual Salary Scale // RealGM. Архивиран от оригинала на 2014-05-10. Посетен на 2014-04-26.
- ↑ CBA Basics: Owners, players and the negotiations // NBA.com, 17 ноября 2010. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
- ↑ NATE SILVER. Calling Foul on N.B.A.’s Claims of Financial Distress // NY Times, 5 июля 2011. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-04. (на английски)
- ↑ NBA Lockout Chronology // 6 января 1999. Архивиран от оригинала на 2012-02-14. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
- ↑ Jerry Bembry. NBA lockout passes quickly Brief stoppage delays free-agent talks 2 days // The Baltimore Sun, 10 июля 1996. Архивиран от оригинала на 2011-11-23. Посетен на 2011-08-11. (на английски)
- ↑ NBA settles contract dispute, lifts lockout after 3 hours // Chicago Sun-Times. Архивиран от оригинала на 2016-04-21. Посетен на 2011-10-28.
- ↑ NBA Cares // NBA. Архивиран от оригинала на 2012-01-23. Посетен на 2011-10-29.
Национална баскетболна асоциация
| |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Източна конференция | Западна конференция | ||||
| Атлантическа дивизия | Централна дивизия | Югоизточна дивизия | Северозападна дивизия | Тихоокеанска двизия | Югозападна дивизия |
| Бостън Селтикс | Чикаго Булс | Атланта Хоукс | Денвър Нъгетс | Голдън Стейт Уориърс | Далас Маверикс |
| Бруклин Нетс | Кливланд Кавалиърс | Шарлът Хорнетс | Минесота Тимбърулвс | Лос Анджелис Клипърс | Хюстън Рокетс |
| Ню Йорк Никс | Детройт Пистънс | Маями Хийт | Портланд Трейл Блейзърс | Лос Анджелис Лейкърс | Мемфис Гризлис |
| Филаделфия 76ърс | Индиана Пейсърс | Орландо Меджик | Оклахома Сити Тъндър | Финикс Сънс | Ню Орлиънс Пеликанс |
| Торонто Раптърс | Милуоки Бъкс | Вашингтон Уизърдс | Юта Джаз | Сакраменто Кингс | Сан Антонио Спърс |
|
