Монометилхидразин
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Монометилхидразин | |
Структурна формула Обемен модел | |
Имена | |
---|---|
По IUPAC | метилхидразин |
Други | MMH |
Свойства | |
Формула | CH3N2H3 |
Моларна маса | 46.07 g mol−1 |
Външен вид | прозрачна, силно течлива течност |
Плътност | 0.816 г/см3 при 20 °C |
Точка на топене | -52.4 °C |
Точка на кипене | 87 °C |
Критична температура | 257 °C |
Критично налягане | 75 кг/см2 |
Парно налягане | 5100 Pa (20 °C) |
Разтворимост във вода | разтворим |
Разтворимост в други разтворители | разтворим в алкохол и етер |
Термохимия | |
Топлина на изпаряване | 40.5 кДж/мол |
Опасности | |
NFPA 704 |
|
Точка на запалване | −8 °C |
Идентификатори | |
CAS номер | [60-34-4 [60-34-4]] |
PubChem | 6061 |
ChemSpider | 5837 |
Номер на ООН | 1244 |
MeSH | D009002 |
ChEMBL | CHEMBL160520 |
RTECS | MV5600000 |
SMILES | CNN |
InChI | InChI=1S/CH6N2/c1-3-2/h3H,2H2,1H3 |
InChI ключ | HDZGCSFEDULWCS-UHFFFAOYSA-N |
UNII | UWA30B5Z1J |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Монометилхидразин в Общомедия |
Монометилхидразинът (метилхидразин, MMH) е химическо вещество, производно на хидразина, използвано най-често като ракетно гориво.
Качества
[редактиране | редактиране на кода]Монометилхидразинът при нормална температура е бистра, безцветна, лесно подвижна течност. Поради високото налягане на наситените си пари е силно летлив.
Представлява дериват на хидразина, с формула CH3N2H3. Подобно на него и на диметилхидразина е силно реактивен. При повишена температура се разпада до азот и въглеводороди с отделяне на топлина.
Лесно запалим е. В присъствие на някои окислители (двуазотен четириокис, димяща азотна киселина) се самозапалва.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]В естествени условия следи от него се срещат в обикновената печурка, и в повечето гъби от рода на дипленките, най-вече обикновената дипленка.
Съхраняване
[редактиране | редактиране на кода]Нестабилен е при контакт с въздуха, но на практика не предизвиква корозия на материалите, използвани обикновено за направа на резервоари. Обикновено се съхранява в резервоари от нисковъглеродна стомана.
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Основната му употреба е като ракетно гориво, обикновено като хиперголичен бипропелант в комбинация с двуазотен четириокис или азотно-окисна смес.
Предимствата му са:
- хиперголичност
- сравнително добър специфичен импулс
- сравнително висока плътност
- изисква системи за съхранение, които са лесни за производство и поддръжка, прости и леки
- достатъчно стабилен е, за да се използва в регенеративно охлаждани ракетни двигатели
Недостатъците му са:
- висока токсичност
- канцерогенност
Използва се основно в орбитални двигатели на космически апарати, по-рядко в ракети-носители. Някои от системите, в които се използва, са:
- орбиталните двигатели на космическата совалка
- орбиталните двигатели на АТК
- третата степен на ракетата-носител Ариана 5.
Безопасност
[редактиране | редактиране на кода]Макар и по-безопасен от асиметричния диметилхидразин, монометилхидразинът е токсичен и канцерогенен. При попадане върху кожата прониква през нея. При човека дразни лигавиците на очите, дихателните пътища и храносмилателния тракт, силно възбужда централната нервна система, води до гадене и повръщане, при по-високи концентрации и до загуба на съзнанието.
Неутрализиране на разлят монометилхидразин
[редактиране | редактиране на кода]Както и при други хидразинови горива, се извършва основно с хлорни соли на калция – калциев хипохлорид и хлорна вар.
Бетон, почва и сродни повърхности се обработват с каша от вода и хлорни соли (1:1), при норма 4 л. на м2. Кашата се оставя да действа 2 часа, след което се отмива с вода. Отмитата вода се обезврежда с хлорни соли в 15-кратен излишък.