Монархически и аристократични титли
Облик
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Традиционните рангове сред европейските монарси и аристокрация произлизат от късната Античност и Средните векове. Въпреки че варират през времето и спрямо географското положение, следният списък дава информация за общите рангове и специфичните разлики.
Рангове и титли
[редактиране | редактиране на кода]Суверени
[редактиране | редактиране на кода]- Общо използвани титли
- Император, управлява империя.
- Крал, управлява кралство (суверенните крале са с по-висок ранг от васалните крале)
- Дук или Херцог, управлява херцогство, основни единици на Германската и Свещената Римска империи.
- Принц или Княз, управлява княжество
- Султан, арабска титла, управлява султанат
- Емир, арабска титла, управлява емират
- специфични за една или няколко монархии
- Папа управлява Римокатолическата църква и суверенната държава Ватикан
- Цар в България, Русия, Сърбия и Хърватия, произлиза от Цезар равностойна на Император; в последно време все повече се приравнява грешно като алтернативна на Крал
- Махараджа, в Индия и Непал, произлиза от „Маха“, представка означаваща най-високият, и „Раджа“ – крал, титлата е равностойна на Император.
- Шах, равностойна на Император.
- Кавхан, Заместник на Хана, избиран от народа, равностойна на Севастократор.[източник? (Поискан преди 220 дни)]
- Халиф, управлява халифат, ислямска титла. Носителят на титлата е едновременно религиозен и светски водач.
- Раджа, в Индия и Непал равностойна на Крал.
- Шах, в Иран (Персия), крал, често замества Шаханшах (Император).
- Хан (монголска титла) управлява ханство.
- Хаган (сиенбейска титла) управлява хаганат
- Ерцхерцог, преди 1806 е титлата на ерцхерцогство Австрия.
- Велик херцог, Велик дук, управлява велико херцогство
- Велик княз, титла използвана предимно в средновековните Руски княжества като титла от най-високо равнище
- Велик жупан, титла използвана предимно в Сърбия, Хърватия и България.
- Висш крал, използвана в галската култура за определяне на един крал който управлява останалите.
Благороднически титли
[редактиране | редактиране на кода]- Ерцхерцог, управлява ерцхерцогство; като суверенен управител се използва само в Австрия; използва се и от Хабсбургите в Свещената Римска империя за членове на имперското семейство
- Дук, Херцог, управлява херцогство.
- Принц, Княз; младши членове на монархическите семейства.
- Инфант, титла за младшите членове на монархическите семейства в Португалия и Испания. Равносилно на принц.
- Електор ранг в Свещената Римска империя; Всеки от висшите аристократи има глас в качеството на електор. Съвкупността от електори избира император на Свещената Римска империя.
- Маркиз управлява маркизат. Титла характерна за Франция и Италия. Аналогът в Германия е маркграф
- Ландграф, немска титла, граф който управлява ландграфство
- Граф, Конт, Ърл управлява графство;
- Виконт (вице граф, вице конт) управлява виконтство
- Фрайхер носител на алодиално баронство – по-високо ниво от барон
- Барон, управлява баронство.
Почетни титли и обръщения на аристокрация
[редактиране | редактиране на кода]- Баронет - почетна титла, съществуваща в средновековна Англия. Давала се е на дворяни.
- Видам, нисш френски аристократ
- Идалго нисш испански или португалски аристократ
- Сеньор - обръщение от васал, спрямо неговия господар. Това обръщение съществува най-вече във Франция и Испания.
- Рицар основна титла на средновековната аристокрация
- Йонкер титла за престижни холандски фамилии които не получават титла.