Мокий Амфиполски

Мокий Амфиполски
Свети Мокий, мозайка от нартекса на манастира „Свети Лука“, X век
свещеномъченик
Роден	III век Рим, Римска империя
Починал	288 г. Византион, Римска империя
Почитан в	Православната църква, Католическата църква
Главно светилище	„Свети Мокий“
Празник	в Православната църква – 11 (24) май; в Католическата църква – 11 и 24 май
Мокий Амфиполски в Общомедия

Мокий Амфиполски (на гръцки: Μώκιος ὁ Ἀμφίπολις; на латински: Mocio Amphipolitanae), е християнски свещеномъченик, пострадал в края на III век по време на гоненията на император Диоклециан и почитан от Православната и Католическата църква на 11 (24) май.

Житие

Мокий е роден в Рим, в семейство на богатите благородници Евтратий и Евстатия. От детските си години изчува Светото писание.

Ръкопложен за християнски свещеник в град Амфиполис, в близост до река Стримон (Струма), където се проявява като успешен проповедник против езичеството, а най-вече - срещу култа към Дионис (Бакхус) и оргиите, организирани от почитателите му. Намесва се и в обреда в негова чест на местния проконсул, наречен Лаодикий и докато той принася жертва на божеството, Мокий пред очите на всички обръща олтара и разсипва тамяна. За тези си деяния е съден от управителя (антипата) на град Аполония, който тъкмо тогава посещава града.

На разпита заявява, че държанието му се дължи на вярата в Христос и възмущението му от това на езичниците. В резултат, според житиета му, Мокий е измъчван жестоко и разнообразно. Той е поставен на уред за изтезания (провесен на дърво) и дран дълбоко с железни нокти, но това не сломява упорството му. Според синаксара, след това Мокий е хвърлен в разпалена пещ, но вместо него пламъците изгарят Лаодикий и още 9 души.

После Мокий е хвърлен в затвора, в очакване на новият проконсул Максим, който отначало е по-благонамерено настроен към него и - за да го спаси от смърт - му предлага да направи жертвоприношение, но след отказа му нарежда да го вържат на колело, а след това - да го хвърлят на диви зверове. Мокий обаче отново остава невредим. След тези чудеса народът иска освобождаването му, но проконсулът го изпраща в Ираклия/Хераклея (на Мраморно море), а оттам - на архонта Филиписий във Византион, където през 288 г. му отрязват главата.

Свещеномъченик Силван, Лука дякон Емески и Мокий Четец. Константинопол, 985 г. Миниатюра от Минологията на Василий II. Ватиканска библиотека

Мощи

Когато император Константин Велики установява новата столица на Империята във Византион, преименуван от него на Константинопол (около 325 г.), част от грандиозното му строителство там е храмът „Свети Мокий“, в който са положени мощите на свещеномъченика, а след 530 г. - и на Сампсон Страноприемец. В близост, от V век нататък, се намира едно от известните водохранилища на Цариград, наричано Цистерната на Свети Мокий, което е преобразувано в съвременна Турция в парк.

Паметта на свещеномъченика се тачи на Преполовение. По-късно се почита на 11 май, тъй като това е и датата на обявяването на Константинопол за Нов Рим. На нея Мокий е споменат в Минологията на Василий II (кр. на X век). В минея му е посветена службата „Обновление на Цариград и памет на свещеномъченик Мокий“ (Ἀνάμνησις τῶν γενεθλίων, ἤτοι τῶν ἐγκαινίων τῆς Κωνσταντινουπόλεως, καὶ τοῦ Ἁγίου Ἱερομάρτυρος Μωκίου, Възпоменание на празнуването на обновлението на Константинопол и светия свещеномъченик Мокий).

Външни препратки

• Patrologia Graeca, CXVII. 1864. с. 449. Посетен на 6 май 2017.
• Acta Sanctorum, Maii Tomus Secundus. Parisiis et Romae, Apud Victorem Palme, 1866. с. 619. Посетен на 6 май 2017.
• Пролог. 11 мая Архив на оригинала от 2015-06-11 в Wayback Machine.
• Τῌ ΙΑ' ΤΟΥ ΑΥΤΟΥ ΜΗΝΟΣ ΜΑΪΟΥ Ἀνάμνησις τῶν γενεθλίων, ἤτοι τῶν ἐγκαινίων τῆς Κωνσταντινουπόλεως, καὶ τοῦ Ἁγίου Ἱερομάρτυρος Μωκίου.
• Обновление Царяграда и святаго священномученика Мокия Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.