Шушманец
| Шушманец | |
 | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Шушманец Местоположение в България Област Стара Загора | |
| Страна |  България |
| Област | Област Стара Загора |
| Археология | |
| Вид | Могила |
| Период | V-IV век пр.н.е. |
| Епоха | Тракийска епоха |
| Шушманец в Общомедия | |
Могилата Ш̀ушманец е тракийска култова постройка в Долината на тракийските владетели.
Разположение
[редактиране | редактиране на кода]Могилата се намира край град Шипка[1].
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Шушманец – храмът шедьовър на тракийската архитектура. Гробната камера е толос с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Входът към камерата е с йонийска рамка на вратата, увенчана с фронтон с палмети. Правоъгълното преддверие с конзолен свод, с полуцилиндрично напречно сечение, води към гробната камера. Фасадата на преддверието е била увенчана с фронтон, подпиран от йонийска колона, който сега е разрушен и от него е останал само един фрагмент. От двете страни на фасадата са добавени стени, изградени от грубо обработени блокове. Колоните, стените и подът на камерата и преддверието са били покрити с тънък пласт варова мазилка, не добре запазена сега. Според проучвателя, могат да се видят три последователни измазвания, които индикират най-малко три строителни периода в използването на комплекса.
Освен животните (4 коня и 2 кучета, принесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар, в това число и датиращи материали. Георги Китов предполага, че гробницата е била изградена в края на 5 век пр.н.е. и е била използвана през 4 век пр.н.е.
Опазване и консервация
[редактиране | редактиране на кода]От 2013 г. тракийският храм е отворен за посетители след успешно реализиране на проект на Министерството на културата по ОПРР за реставрация и социализация.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2871.
- ↑ kazanlak.bg
- Проблеми и изследвания на тракийската култура, том I – V
