Младен Желязков
| Младен Желязков | |
| български офицер и лекар | |
| Роден |
13 октомври 1838 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Императорски московски университет |
| Народен представител в: II ВНС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Анастасия Желязкова |
| Други роднини | Антим I (вуйчо) |
Младен Желязков Бонев е български и руски офицер и лекар.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 октомври 1838 г. в Лозенград. От рода Чалъкови е, племенник е на екзарх Антим I. Учи в духовната семинария на остров Халки, а от 1861 – 1864 г. в Трето Александровско военно училище в Москва. Получава офицерски чин и е изпратен в Кавказ. Учи медицина във Виена и в Москва като руски стипендиант, през 1874 г. завършва в Московския университет. Участник е в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., като изпълнява разузнавателни мисии на Балканите и в Мала Азия.[2]
Назначен е за окръжен управител на Враца (1878). по-късно се установява при вуйчо си митрополит Антим. От 1880 до 1890 г. е градски лекар във Видин.
Избран за депутат във Второто велико народно събрание през 1880 г.
През 1890 г. е назначен за градски лекар в гр. Варна. През 1896 г. е един от основателите на Одринското преселническо дружество „Странджа“.[3]
От 1900 до 1904 г. е окръжен лекар във Варна. Запомнен като спасител на града от азиатската холера.
Негова съпруга е д-р Анастасия Желязкова.[1]
Умира през ноември 1904 г.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Улица на негово име в гр. Варна, кв. Бриз.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство „За буквите – О писменехъ“, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 184 – 185.
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1984.
- ↑ Шапкалова, Светла, Назърска, Жоржета. Петър Дънов и Бялото братство – културно наследство и духовни пространства. София, Академично издателство „За буквите – О писменехъ“, 2021. ISBN 978-619-185-519-3. с. 186.