Мишел Вовел
| Мишел Вовел Michel Vovelle | |
| френски историк | |
| Роден |
6 февруари 1933 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 октомври 2018 г.
|
| Религия | няма[1] |
| Учил във | Висше нормално училище в Сен Клу Парижки университет Лицей Анри IV[2] |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Университет в Марсилия Университет Париж-I Пантеон-Сорбона |
Мишел Вовел (на френски: Michel Vovelle; роден на 6 февруари 1933 г. в Шартър, Франция) е френски историк.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мишел Вовел е професор по модерна история в университета в Марсилия и професор по история на Френската революция в университета Париж-I.[3] Наследява Албер Собул като директор на Института по история на Френската революция.[3] Автор на прочутата книга „Смъртта и Запада от 1300 г. до наши дни“ (1983).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Vision de la mort et de l'au-delà en Provence du XVe au XIXe d'après les autels des âmes du purgatoire, (заедно с Габи Вовел), Paris, A. Colin, 1970.
- Piété baroque et déchristianisation en Provence au XVIIIe. Les attitudes devant la mort d'après les clauses de testaments, Paris, Seuil, 1978.
- Mourir autrefois, Paris, Gallimard / Julliard, 1974.
- L'Irrésistible Ascension de Joseph Sec bourgeois d'Aix, Aix, Edisud, 1975.
- La Métamorphose de la fête en Provence de 1750 à 1820, Paris, Flammarion, 1976.
- Religion et Révolution: la déchristianisation de l'an II, Paris, Hachette, 1976.
- La Mort et l'Occident de 1300 à nos jours, Paris, Gallimard, 1983.
- La Ville des morts, essai sur l'imaginaire collectif urbain d'après les cimetières provençaux, 1800-1980 (заедно с Режис Бертран), Marseille, Éditions du CNRS, 1983.
- Théodore Desorgues ou la désorganisation: Aix-Paris, 1763-1808, Paris, Seuil, 1985.
- La Mentalité révolutionnaire: société et mentalités sous la Révolution française, Paris, Éd. sociales, 1986.
- 1793, la Révolution contre l'Église: de la raison à l'être suprême, Paris, Complexe, 1988.
- Les Aventures de la raison, Paris, Belfond, 1989.
- 1789 l'héritage et la mémoire, Privat.
- De la cave au grenier, Serge Fleury Éd., Canada, 1980.
- Histoires figurales: des monstres médiévaux à Wonderwoman, Paris, Usher, 1989.
- La Révolution française, Paris, A. Colin, 1992-2002.
- L'Heure du grand passage, coll. Découvertes Gallimard (n° 171), Gallimard, 1993.
- Les Âmes du purgatoire ou le travail du deuil, Paris, Gallimard, 1996.
- Le Siècle des lumières, Paris, PUF, 1997.
- Les Jacobins de Robespierre à Chevènement, Paris, La Découverte, 1999.
- Les Républiques sœurs sous les regards de la grande nation, Paris, L'Harmattan, 2001.
- Combats pour la Révolution française, Paris, La Découverte, 1993-2001.
- Les Folies d'Aix ou la fin d'un monde, Éd. Le temps des cerises, Pantin, 2003.
- La Révolution française expliquée à ma petite-fille, Seuil, 2006.
Публикации на български език
[редактиране | редактиране на кода]- Мишел Вовел. „Историята и дългосрочният период“. – В: Духът на Анали. София: Критика и хуманизъм, 1997.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.scielo.org.ar // Посетен на 12 октомври 2022 г.
- ↑ www.whoswho.fr // Посетен на 27 януари 2023 г.
- ↑ а б James Friguglietti, 'Michel Vovelle and the Revolutionary Succession', French Politics and Society, No. 8 (December 1984), pp. 24–28.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||
|
