Михаил Обренович
| Михаил Обренович Михаило Обреновић | |
| Княз на Сърбия | |
 | |
| Роден |
4 септември 1823 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал |
Белград, Княжество Сърбия |
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Управление | |
| Период | 8 юли 1839 – 14 септември 1842 26 септември 1860 – 10 юни 1868 |
| Предшественик | Милан Обренович II и Милош Обренович |
| Наследник | Александър Караджорджевич и Милан Обренович |
| Семейство | |
| Род | Обреновичи |
| Баща | Милош Обренович |
| Братя/сестри | Милан Обренович II |
| Подпис |  |
| Михаил Обренович в Общомедия | |
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Първо управление и изгнание[редактиране | редактиране на кода]
Михаил Обренович е син на княз Милош, основателя на династията на Обреновичите, и княгиня Любица. Наследява престола 16-годишен, след абдикацията на баща си и преждевременната кончина на по-големия си брат Милан Обренович II.[1]
Първото му управление, продължило три години (1839 – 1842), протича в непрекъснати борби с привържениците на конституцията от 1838 година (т.нар. уставобранители), които се борят за ограничаване на княжеската власт и се ползват с подкрепата на сюзерена на сръбското княжество – османския султан Абдул Меджид I. През август 1842 година противоборството им прераства в открит бунт начело с Тома Вучич Перишич. Михаил е принуден да се спасява през Сава на австрийска територия.[2]
Михаил Обренович прекарва следващите 16 години в изгнание във Виена и в родовите си имения във Влашко.[1] През 1853 година се жени за унгарската графиня Юлия Хуняди (двамата нямат деца, разделят се през 1865 година).[3] Завръща се в Сърбия след като в края на 1858 година княз Александър Караджорджевич е свален от власт. Заема за втори път престола след смъртта на Милош Обренович през 1860 година.[1]
Второ управление[редактиране | редактиране на кода]
Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]
Княз Михаил започва второто си управление с конституционна реформа. През 1861 година той свиква народна скупщина, пред която утвърждава новите принципи за управление на сръбското княжество: съсредоточаване на изпълнителната власт в ръцете на княза (който определя състава на правителството и Държавния съвет по свое усмотрение), свеждане на правомощията на Държавния съвет в законодателната област и централизация на управлението.[4]
След като укрепва едноличния си режим с помощта на министър-председателя Илия Гарашанин и вътрешния министър Никола Христич, княз Михаил се заема с преустройство на въоръжените сили на сръбското княжество. На мястото на малобройната княжеска войска той създава масова „народна войска“ и я въоръжава с модерни за времето пушки и артилерия.[4]
Външна политика[редактиране | редактиране на кода]
Военната реформа е елемент от подготовката на Сърбия за война с Османската империя. Княз Михаил си поставя за цел отхвърляне на васалната зависимост от султана, освобождаване на всички сърби от турска власт и обединение на южните славяни в обща държава. До въоръжен сблъсък се стига още през юни 1862 година, когато османският гарнизон на Белградската крепост подлага града на артилерийски обстрел. Пет години по-късно княз Михаил постига по мирен път изтеглянето на османските войски от столицата си и другите сръбски градове.[3] Успоредно с това полага усилия за създаване на антиосманска коалиция. Резултат от тези усилия е поредица от договори от 1866-1868 година с Черна гора, Гърция, Румъния и част от българската емиграция[3], известни под името Първи балкански съюз.
С противопоставянето си срещу Османската империя княз Михаил Обренович привлича в Сърбия много български национал-революционери начело с Георги Раковски, който образува през 1862 година Първата българска легия в Белград.[5] През 1867 година сръбското правителство води преговори с Добродетелната дружина за организиране на въстание в българските земи и създаване на българо-сръбска държава начело с княз Михаил.[6] Тогава в Белград е образувана Втората българска легия, но и тя, както Първата, е разпусната след като сръбските власти уреждат отношенията си с турските.[7]
Княз Михаил Обренович е убит на 29 май (10 юни нов стил) 1868 година в парка „Кошутняк“ край Белград. Атентатът е организиран от лица, близки на детронирания Александър Караджорджевич.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Hösch, Edgar. Mihailo Obrenović, в: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 3. Hgg. Mathias Bernath / Felix von Schroeder. München, 1979. с. 186. Посетен на 4 февруари 2018.
- ↑ Jовановић, Слободан. Михаило Обреновић, в: Станоjевић, Ст. (ред.). Народна енциклопедиjа српско-хрватско-словеначка. II. Књига. Загреб, 1927. с. 844. Посетен на 4 февруари 2018.
- ↑ а б в Hösch 1979, с. 187.
- ↑ а б Jовановић 1927, с. 845.
- ↑ Генчев, Николай. Българско възраждане. София, Издателство на Отечествения фронт, 1988. с. 327-328. Посетен на 4 февруари 2018.
- ↑ Генчев 1988, с. 334 – 335.
- ↑ Генчев 1988, с. 345 – 346.
- ↑ Jовановић 1927, с. 845 – 846.
| Милан Обренович II | → | княз на Сърбия (1839 – 1842) | → | Александър Караджорджевич |
| Милош Обренович | → | княз на Сърбия (1860 – 1868) | → | Милан Обренович IV |