Михаил Цонев

Михаил Цонев
български партизанин, политически офицер
Роден	Михаил Цонев 21 август 1915 г. Килифарево, Царство България
Починал	неизв.
Партия	Българска комунистическа партия
Награди	Герой на социалистическия труд Орден „Народна република България“ орден „9 септември 1944“ Орден „Георги Димитров“

Михаил Цонев Пенчев е български партизанин, политически офицер, генерал-лейтенант.

Биография

Роден е на 21 август 1915 г. в Килифарево. Завършва основно образование в родното си село. Поради липса на средства прекратява по-нататъшното си учене и става шивач. От 1930 г. е член на РМС, а от 1935 г. на БКП. Секретар е на РМС в Килифарево. През 1935 г. участва в акция по случай Международния ден на жената, за което е осъден на 2 години затвор. Освободен е и в края на 1936 г. заминава за Габрово, където става член на Окръжния комитет на БКП и секретар на ОК на РМС. Отново е арестуван и осъден на 5 години затвор. Освободен е през 1938 г. отговаря за младежката комисия към Профсъюза на текстилните работници. През 1939 г. минава наборна служба в трудови войски. От 1941 до 1943 г. е въдворяван в лагерите „Гонда вода“ и „Кръстополе“. На 24 май 1944 г. е избран за политкомисар на Горнооряховския партизански отряд. На 9 септември 1944 г. участва в установяването на властта на ОФ в родното си село и Велико Търново заедно с килифаревската партизанска чета „Филип Тотю“. Между 1944 и 1954 г. е в редиците на българската армия като политически офицер. Завежда политическата подготовка в щаба на четвърта армия към 1946 г. От 1950 г. е генерал-майор, а от 1964 г. е генерал-лейтенант. В началото на 50-те години е заместник-командир по политическата част на трета армия и член на Военния съвет на армията. От 1951 г. е член на Главния военен съвет. Между 1954 и 1961 г. е заместник-завеждащ отдел „Административни органи“ при ЦК на БКП, като отговаря за българската армия. От 1958 до 1961 г. учи в партийни школи в Москва. В периода 1961 – 1981 г. работи в Министерството на отбраната като началник на Управление „Кадри“. От 1976 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. С указ № 1587 от 21 август 1975 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Награждаван е още с ордените „Народна република България“ – II (1959) и I ст. (1964, 1965), „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ – II ст. (1945), „9 септември 1944 г.“ с мечове (1946) и орден „Георги Димитров“ (1985).