Направо към съдържанието

Михаил Типадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Типадис
Μιχαήλ Τυπάδης
гръцки революционер
Роден
1862 г.
Починал
1951 г. (89 г.)

Учил вАтински университет
Политика
ПартияНародна партия
Депутат

Михаил Типадис или Типади (на гръцки: Μιχαήλ Τυπάδης) е гръцки лекар и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1][2]

Типадис е роден в 1862 година в костурското село Песяк, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Учи в Атинския университет и по-късно в Истанбулския и във Виенския. В 1885 година се установява в Хрупища, където работи като лекар.[1] Служи като мухтар (кмет) на града, както и в градския съвет.[2]

През януари 1901 година в Нестрам е заклет като член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от войводата Атанас Петров. По думите на Георги Христов:

Посветен бил в делото и доктор Типади, българин от село Песяк, атински възпитаник, в село Нестрам от четата на Петров през януари 1910 г. Но той с неоформен характер и върл гъркоманин не оправда надеждите, каквито му възлагал покойният Кузма Стефов, по чието желание бил се посветил. Оплаквал се, че нямал с кого да работи.[3]

Типадис напуска ВМОРО и се присъединява към гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1] Обявен е за агент от ІІ ред.[4][5][2] За революционна дейност е затворен в Битоля.[1][2]

След като градът попада в Гърция през Балканските войни, Типадис става кмет на Хрупища в 1917 - 1918 година.[2] В 1920 година заедно със зет си Йоанис Захос основава първата частна клиника в района.[1]

В 1920 година е избран за депутат от Лерин - Костур от Обединената опозиция на Димитриос Гунарис заедно с Филипос Драгумис и Симос Люмбас от същата формация.[6]

  1. а б в г д Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 25 юли 2014. (на гръцки)
  2. а б в г д Η απελευθέρωση του Άργους Ορεστικού και της γύρω περιοχής // Ιστορικά Καστοριάς, 15 Νοεμβρίου 2016. Посетен на 8 октомври 2024. (на гръцки)
  3. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 186.
  4. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. (на гръцки)
  5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 73. (на гръцки)
  6. 100 χρόνια βουλευτικές εκλογές // Ιστορικά Καστοριάς, 24 Ιανουαρίου 2015. Посетен на 3 декември 2019 г. (на гръцки)