Михаил Папагеоргиу
Михаил Папагеоргиу Μιχαήλ Παπαγεωργίου | |
гръцки учен | |
Роден |
26 февруари 1727 г.
|
---|---|
Починал |
Михаил Папагеоргиу (на гръцки: Μιχαήλ Παπαγεωργίου) е гръцки учен от XVIII век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 26 февруари 1727 година в западномакедонския град Сятища, тогава Османската империя, днес Гърция. Баща му Георгиос е свещеник. Учи в гръцкото училище в Сятища, а по-късно отива в Янина, където учи философия при Евгениос Вулгарис. Връща се в Сятища и работи като учител. След това в продължение на много години е учител в различни училища. Заминава за Германия, където учи философия и медицина. Установява се трайно във Виена и преподава там на децата на гръцки емигранти. Преподава и в Буда и Пеща. Умира във Виена на 19 юни 1796 година, както е отбелязано в гръцката църква. Папагеоргиу пише и публикува много учебници. Автор е и на „Απάντηση εις τους συλλογισμούς του σοφωτάτου Κολλαρίου περί της εκπορεύσεως του αγίου Πνεύματος.“[3][4][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Το πρώτο ελληνικό αλφαβητάριο: ¨Μέγαν Αλφαβητάριον¨/ Μιχαήλ Παπαγεωργίου // Διακόνημα, 2 Οκτωβρίου 2015. Посетен на 22 март 2019.
- ↑ Πούλιος, Χαρίσης. Κατάλογος των εν τοις γράμμασι διαλαμψάντων Μακεδόνων από της καταλύσεως της βυζαντινής αυτοκρατορίας μέχρι της εθνεγερσίας // Μακεδονικόν Ημερολόγιον 3. 1911. σ. 172. (на гръцки)
- ↑ Ο Σιατιστινός δάσκαλος και λόγιος Μιχαήλ Παπαγεωργίου 1728 – 1796 και η δράση του στην Ουγγαρία[неработеща препратка]
- ↑ Ανδρόνικος Δημητρακόπουλος. Ορθόδοξος Ελλάς: ήτοι περί των Ελλήνων των γραψάντων κατά Λατίνων και περί των συγγραμμάτων αυτών. Εν Λειψίαι, Τύποις Μέτζγερ και Βίττιγ, 1872. σ. 188. Посетен на 10 февруари 2012. (на гръцки)