Михаил Костенцев
| Михаил Костенцев | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
1832 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 февруари 1929 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Арсени Костенцев |
| Съпруга | Мария Костенцева |
| Деца | Райна Костенцева |
Михаил Георгиев Костенцев е български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Македония и Тракия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Костенцев е роден в 1832 година в щипското Ново село, тогава в Османската империя. Баща му Георги Костенце е дребен търговец, необразован, но ценящ българската култура.[1] Михаил има по-малък брат, Арсени Костенцев, който също се заема с книжарство.
След смъртта на бащата Георги Костенцев през 1859 година Михаил заминава при братовчед си Антон Костенцев в Смирна, книжар в евангелистката книжарница, при когото изучава книжарския занаят.[1] По-късно живее една година в Москва, Кайро, Одеса и Йерусалим. След това работи като пътен книжар.[2] Подпомага дейността на книжарницата на Христо Г. Данов във Велес, открита през 1867 година.[3]
В Крушево заедно с Иван Шумков прогонват дошлия да служи в местния манастир гръцки владика.[2]
В 1874 година Михаил и Арсени Костенцеви отварят книжарница в Щип,[2] съществувала до 1880 година, чрез която развиват активна просветна дейност в цяла Македония.[4] Книжарницата е посещавана и от щипския каймакамин.[2]
В 1874 година[5] Михаил Костенцев доверява на приятеля си Яков Клюнт, пътуващ евангелистки книжар, желанието си да се ожени за учителка и Клюнт го запознава с Мария Томанова, учителка в девическото училище в Кратово и двамата се женят.[6] При избухването на Руско-турската война в 1877 година на заседание на меджлиса в Щип е решено Михаил Костенцев да бъде премахнат, но Михаил е предупреден от научил за това българин и бяга. Пристига в София заедно с руските войски. След него пристигнало и семейството му.[2]
В София Михаил отваря книжарница през 1879 година на Сунгурлар чаршия и след напускането на Никола Вардев става единствен книжар в града.[2] Откупува сборника „Български народни песни“ от наследниците на братя Миладинови и го разпространява.[5] Книжарницата се занимава и с издателска дейност, ръководена от Мария Костенцева. Издава песнопойка, Софронието, „Чер арап и хайдут Сидер“, „Злочестко и Сретка“, „Бялка и Червенка“, „Щастие в играта“, „Черноносящата госпожа“, „Богдан юнак“, Писмовник и Трепетник.[7] Михаил Костенцев и брат му Арсени се придържат към русофилски политически възгледи[8] и са противници на управлението на Стефан Стамболов.[5]
През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.[9]
През 1920 година поради напредналата си възраст Михаил Костенцев затваря книжарницата си в София. Умира от пневмония в София на 26 февруари 1929 година.[5]
Дъщерята на Михаил и Мария Костенцеви Райна Костенцева е женена за българския художник и поет Август Розентал, а след смъртта му в Балканска война се омъжва за Макс Мецгер, художник на списание „Пламък“. Райна Костенцева е автор на книгата „Моят роден град София преди 75 години и после“, издадена в 1979 година.[10]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Георги Костенцев | Костенцев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Костенцев (1832 – 1929) | Мария Костенцева (1849 – 1929) | Арсени Костенцев (1842 – 1921) | Антон Костенцев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Август Розентал (1876 – 1912) | Райна Костенцева (1885 – 1967) | Макс Мецгер (1898 – 1979) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Август Розентал | Ингеборг Мецгер-Клет | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Към историята на нашето духовно възраждане. Спомени от моето книжарство“, публикувано в „Списание на Българската академия на науките“, Кн. XXVI, София, 1923 година
- „Хаджи Михаил Костенцев“, статия от Петър Завоев, публикувана във в-к „Македония“, год. I, бр. 224, София, 13 юли 1927 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 40.
- ↑ а б в г д е Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 41.
- ↑ Делева, Илияна. Книгоразпространение и книгоиздаване през 90-те години на 19 век // Книжарница „Книгите“. Архивиран от оригинала на 2015-01-28. Посетен на 2010-10-23.
- ↑ Кр. Зотова. Книжарницата на Хр. Г. Данов във Велес и делото на братя Босилкови. Исторически преглед, год. XLVIII, 1992, 116-130 с.
- ↑ а б в г Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 44.
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 42.
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 46.
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 43.
- ↑ Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
- ↑ Жечев, Николай. Спомени за някогашния книжар и издател Михаил Костенцев. София, „Везни“, брой 3-4, 2000. с. 39.
