Михаил Коракас
| Михаил Коракас Μιχαήλ Κόρακας | |
| революционер | |
 | |
| Роден |
1797 г.
|
|---|---|
| Починал | 7 септември 1882 г. (стар стил)
|
| Михаил Коракас в Общомедия | |
Михаил Коракас (на гръцки: Μιχαήλ Κόρακας) (1797 - 7 септември 1882 г.) е гръцки революционер, взел дейно участие в борбата за независимостта на Крит през 1821–29, 1841, 1858, 1866–69 и 1878 г.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1797 г. в село Помбия на остров Крит, Османската империя под името Михалис Карузос (Μιχάλης Καρούζος). Прякорът Коракас (на гръцки „гарван“) е даден от турците на баща му заради неговата избухливост и враждебност към тях и впоследствие се превръща във фамилно име за неговите потомци. Подобно на баща си Михаил проявява непримиримост към османците още от ранните си години и на 18-годишна възраст убива с тояга турския ага Алико, чието стадо е нает да пасе.[1] След това взима оръжието на агата и забягва в гората.
Гръцката война за независимост
[редактиране | редактиране на кода]От началото на Гръцката война за независимост в 1821 г. Коракас се включва във военните действия в югозападната част на острова в района на Сфакия срещу войската на Мустафа паша. От Сфакия въстанието на критяните се пренася на целия остров. Коракас се връща в родния си край в равнината Месара, където сфомира чета от 45 души, която освен че влиза в сражения с турците, освобождава и 39 пленени жени от селата Петрокефали, Фанеромени и Кусе, които турците карат към пазарите на робини.
През 1826 г. Коракас е ранен в боя при Малакса и се прехвърля на континента, където същата година взема участие в боя при Атина под командването на Георгиос Караискос.
През 1827 г. отива на остров Карпатос, въоръжава 3 малки кораба и с екипаж от 69 критяни и жители на Карпатос и Касос напада турски и египетски кораби в акваторията на Критско и Либийско море. Периодично се връща и на Крит за участие във военни акции, а също и на остров Наксос и на полуостров Пелопонес, и е удостоен със званието капитан от редовната гръцка войска. Тъй като Крит остава извън пределите на независимата гръцка държава, Коракас се заселва в континентална Гърция като му е отпусната земя в района на град Навплио - първата гръцка столица.
Критските въстания
[редактиране | редактиране на кода]През 1834 г. Коракас се завръща на Крит и се включва във въстанието от 1841 и следващото от 1866-1869 г., което е и най-продължителното и кървавото. Тогава вече 70-годишният по това време Коракас е избран за командир на 125-те източни епархии на острова и с действията си печели безрезервното доверие и обичта на бойците си.[2] Въстанието е удавено в кръв, но през 1877-1878 г. по време на Руско-турската война Крит отново се вдига на оръжие и отново начело с Коракас, който на 81 г. оглавява борбата в района на Ираклио. След намесата на европейските държави Крит получава някои привилегии и за известно време критяните прекъсват бойните действия.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]След Критското въстание от 1878 г. Коракас се връща в Атина, където е награден от крал Георгиос I Гръцки с орден, отпуснати са му пенсия и земя. Няколко години по-късно обаче той отново оставя всичко и заминава за родното си село, където и завършва живота си на 7 септември 1882 г. Гробът му се намира на площада на село Помбия.
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]Негов внук е Аристотелис Костандаракис, офицер в четата на Йоанис Дафотис, загинал в сражение с турците край манастира „Света Анастасия Узорешителница“ на 3 май 1905 г.[3][4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Moschovitis, P. (1929). "Κόρακας". Μεγάλη Στρατιωτική και Ναυτική Εγκυκλοπαιδεία. Τόμος Δ′: Καβάδης – Μωριάς [Great Military and Naval Encyclopedia. Volume IV: Kavadis - Morias] (in Greek). Athens: Έκδοσις Μεγάλης Στρατιωτικής και Ναυτικής Εγκυκλοπαιδείας. p.193
- ↑ Douglas Dakin, The Unification of Greece 1770—1923, p.174, ISBN 960-250-150-2
- ↑ Basil K. Gounaris, The Macedonian Struggle 1903-1912. Paving the Way for the Liberation, p. 513.
- ↑ Φυσαράκης, Κωνσταντίνος. Μακεδονικός Αγώνας: Η μάχη της Αγίας Αναστασίας 3 Μαΐου 1905 και ο Ιωάννης Νταφώτης // Ε-Ιστορία. 3-05-2004. Архивиран от оригинала на 2012-11-30. Посетен на 20 октомври 2013 г.