Михаил Ковачев (революционер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Михаил Ковачев.
| Михаил Ковачев | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Йосиф Ковачев |
| Деца | Владимир Ковачев Владислав Ковачев Антон Ковачев |
Михаил Антонов Ковачев или Ковачов е български учител и революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Михаил Ковачев е роден в 1842 година в Щип,[2] тогава в Османската империя. Брат е на просветния деец Йосиф Ковачев и негов най-близък помощник при въвеждането на звучната метода, въведена успешно в Прилепското мъжко училище.[3] Работи като учител в Скопие (1863), Щип (1871-1873) и Солун (1878-1879) и Ново село, Щипско (1879 -1880).[4] В 1871 година оглавява Тайния революционен комитет в Щип. След 1878 година продължава да работи като учител.
През ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство в София.[5] В 1901 година Ковачев като председател на Софийското македоно-одринско дружество, най-силното и най-многочисленото в Македоно-одринската организация, участва активно на страната на Борис Сарафов в борбата против привържениците на генерал Иван Цончев. След Деветия македоно-одрински конгрес, на който той е депутат от Софийското дружество заедно с Тома Давидов,[6] синът му, бивш член на комитета и виден сарафист, Владислав Ковачев пише брошура, озаглавена „Отворено писмо“, в която се тиражират скандалите от конгресните дебати, а на 1 октомври 1901 година настоятелството на софийското македоно-одринско дружество, пише писмо до ВМОК с искане за информация за направеното разследване на злоупотребите и опровергаване на обвиненията срещу бившия комитет. Новият цончевистки ВМОК нарича брошурата „куп хули и оскърбления“, „грозно престъпление“ и „същинско предателство“, а писмото – намеса в компетенциите на ВМОК.[7]
В отговор ВМОК се опитва да суспендира мандата на настоятелството на софийското дружество. На общото събрание на дружеството на 21 октомври Михаил Ковачев е обвинен, че писмото на настоятелството е негова лична инициатива, сарафистите не позволяват на генерал Цончев да говори и почти се стига до сбиване. На 23 октомври са проведени две успоредни събрания на дружеството – на цончевисти и сарафисти и са избрани две настоятелства – първа крачка към разцеплението след една година на цялата Македоно-одринска организация.[8][9]
Включва се в дейността на ВМОРО и заедно с двамата си синове Владислав Ковачев и Владимир Ковачев участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. Третият му син Антон Ковачев е български офицер. Със съпругата му Елена имат още петима сина – Георги, Александър, Йосиф (убит на фронта през Първата световна война[10]), Иван и Йордан, и една дъщеря – Екатерина (Катя),[11] по мъж Костова, учителка.[10] Умира в 1908 година.[12][13]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Антон Ковачев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Екатерина Костадинова | Йосиф Ковачев (1839 – 1898) | Михаил Ковачев (1840 – 1908) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Анастасия Размова | Владислав Ковачев (1875 – 1924) | Владимир Ковачев (1875 – 1910) | Антон Ковачев (1877 – 1931) | Райна Ковачева (1880 – 1967) | Йосиф Ковачев (1885 – 1916) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Жени Ковачева (1905 – 1994) | Михаил Ковачев (1905 – 1972) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 224.
- ↑ Парцел 34 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 117.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.38.
- ↑ Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 28.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 94.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 95.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 57-58.
- ↑ а б ДАА-ЦДА, фонд Ковачеви 1269 К, а.е. 14, л. 1 - снимка на Антон Ковачев с родителите и братята си, л. 1 гръб - пояснения
- ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.13
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 126
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 339.
