Владимир Ковачев
Владимир Ковачев | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Владимир Ковачев в Общомедия |
Владимир Михайлов Ковачев или Ковачов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1875 година в град Скопие. Брат му Антон Ковачев е офицер от Българската армия, а другият му брат Владислав Ковачев също е офицер и деец на Върховния комитет. Баща му Михаил Ковачев е виден революционер, ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание. Чичо му Йосиф Ковачев е български педагог и просветител.
В края на XIX век семейството му емигрира в София и там учи във Военното училище. Там става близък до Гоце Делчев и заедно с други четирима кадети са изключени в последния курс заради изпратено анонимно писмо до военния министър[1]. Ковачев работи като учител в Щип, Скопие и Солун. Учи право в Сорбоната. В София през ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство.[2] В София се запознава със социалистическите идеи и се запознава с Димитър Благоев, Васил Главинов и Спиро Гулабчев. Пише стихосбирки като „Тъгите на роба“ (в съавторство с Христо Силянов) и „Песни за Македония“.[3]
Погребан е в Централните софийски гробища.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Антон Ковачев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Екатерина Костадинова | Йосиф Ковачев (1839 – 1898) | Михаил Ковачев (1840 – 1908) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Анастасия Размова | Владислав Ковачев (1875 – 1924) | Владимир Ковачев (1875 – 1910) | Антон Ковачев (1877 – 1931) | Райна Ковачева (1880 – 1967) | Йосиф Ковачев (1885 – 1916) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Жени Ковачева (1905 – 1994) | Михаил Ковачев (1905 – 1972) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ковачовъ, Владимиръ, Христо Силяновъ. Тѫгитѣ на роба. Стихотворна сбирка. София, Печатница на Ив. К. Цуцевъ, 1903.
- "На цар Бориса", публикувано във в-к "Вечерна поща", год. VIII, бр. 2044, София, 3 май 1907 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.14
- ↑ Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 705. (на македонска литературна норма)
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.