Направо към съдържанието

Владимир Ковачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир Ковачев
български революционер
Роден
Починал
3 август 1910 г. (35 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Владимир Ковачев в Общомедия

Владимир Михайлов Ковачев или Ковачов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е през 1875 година в град Скопие. Брат му Антон Ковачев е офицер от Българската армия, а другият му брат Владислав Ковачев също е офицер и деец на Върховния комитет. Баща му Михаил Ковачев е виден революционер, ръководител на Щипския революционен комитет и участва в Илинденско-Преображенското въстание. Чичо му Йосиф Ковачев е български педагог и просветител.

В края на XIX век семейството му емигрира в София и там учи във Военното училище. Там става близък до Гоце Делчев и заедно с други четирима кадети са изключени в последния курс заради изпратено анонимно писмо до военния министър[1]. Ковачев работи като учител в Щип, Скопие и Солун. Учи право в Сорбоната. В София през ноември 1898 година се нарежда сред основателите на Щипското благотворително братство.[2] В София се запознава със социалистическите идеи и се запознава с Димитър Благоев, Васил Главинов и Спиро Гулабчев. Пише стихосбирки като „Тъгите на роба“ (в съавторство с Христо Силянов) и „Песни за Македония“.[3]

Погребан е в Централните софийски гробища.[4]

Ковачовъ, Владимиръ, Христо Силяновъ. Тѫгитѣ на роба. Стихотворна сбирка. София, Печатница на Ив. К. Цуцевъ, 1903.
 
 
 
 
 
 
Антон Ковачев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина
Костадинова
 
Йосиф Ковачев
(1839 – 1898)
 
Михаил Ковачев
(1840 – 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анастасия Размова
 
Владислав Ковачев
(1875 – 1924)
 
Владимир Ковачев
(1875 – 1910)
 
Антон Ковачев
(1877 – 1931)
 
Райна Ковачева
(1880 – 1967)
 
Йосиф Ковачев
(1885 – 1916)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Жени Ковачева
(1905 – 1994)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Ковачев
(1905 – 1972)
 
 
  1. Бошнакова, Милкана. Владислав Ковачов. По пътя на раздялата с България | Политическото верую на македонците, Изток-Запад, София, 2018, стр.14
  2. Завоевъ, Петръ. Нашата двайсеть и петь годишнина // Брѣгалница I (1). 30 декември 1923.
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 705. (на македонска литературна норма)
  4. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.