Митинг пред храм-паметник „Свети Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г.
| Първи митинг в България след вътрешнопартийното превратаджийско сваляне на Тодор Живков от власт | |
| Информация | |
|---|---|
| Дата | 18 ноември 1989 г. |
| Местоположение | площад пред Храм-паметник "Свети Александър Невски" |
| Участници | 150 000 |
| Причина | борба за гласност, преустройство и демократизиране на държавното управление |
| Повод | затвърждаване властта на превратаджиите свалили Тодор Живков от власт |
Митингът на площада пред храм-паметника "Свети Александър Невски" на 18 ноември 1989 г. е първата масова организирана проява, след като на 10 ноември 1989 г. принудително заговорниците Петър Младенов, Андрей Луканов и Добри Джуров свалят от власт на пленум на БКП – Тодор Живков. Митингът е организиран от заелата мястото на Тодор Живков и останалите му верни партийци – партийна номенклатура, която се решава на провеждането му в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и сценарист, виден член на БКП. Идеята за провеждането му е дадена на Вагенщайн от Маркус Волф след провеждането на 1-милионния митинг в Берлин през октомври 1989 г., броени дни преди падането на Берлинската стена. Оратори на митинга са Желю Желев, Петър Берон, Блага Димитрова, Александър Каракачанов, Едвин Сугарев, Любомир Собаджиев, Емил Кошлуков, Анжел Вагенщайн, Петко Симеонов, Петър Слабаков, Румен Воденичаров, Кирил Василев, Христофор Събев, Георги Мишев, Марко Ганчев, Константин Тренчев, Радой Ралин, Петър Гогов, Стефан Продев, Дамян Илиев. Митингът официализира обръщението "дами и господа", заменило партийното "другари и другарки". На митинга липсва призив за смяна на еднопартийната система, а с него се цели от превратаджийската номенклатура само „опипване на почвата“. Във въздуха се усеща всеобщо задоволство от „падането” на Тодор Живков. Митингът имплицитно и свенливо дава „кредит на доверие“ на новоизбрания генерален секретар на ЦК на БКП – Петър Младенов, но за сметка на това Анжел Вагенщайн призовава за разпускане на Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия. На трибуната не е допуснат Илия Минев, а Ангел Ангелов – Джендема, фронтмен на рок групата Джендема изпява първата българска песен на промяната – „Край на живота от самото начало“.[1]