Митинг на „Орлов мост“ на 7 юни 1990 г.
| Предизборен митинг на СДС на „Орлов мост“ на 7 юни 1990 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Дата | 7 юни 1990 г. |
| Местоположение | Орлов мост и по булевард „Цариградско шосе“ |
| Участници | от 700 000 до 1 000 000 |
| Причина | увлечение властта да премине в Съюза на демократичните сили |
| Повод | предстоящите на 10 юни избори за седмо Велико Народно събрание |
| Последствия | нелоши изборни резултати за СДС, предвид липсата на всякакви демократични традиции в страната предходните десетилетия, но в крайна сметка загуба на изборите за VII Велико народно събрание |
Предизборният митинг на Съюза на демократичните сили на „Орлов мост“ на 7 юни 1990 г. е най-масовото събитие провеждано някога в страната.[1] Митингът е пик на желанието за демократични и стопански промени в България. Свикан е в навечерието на първия тур на изборите за седмо Велико народно събрание, приело конституцията на 12 юли 1991 г.
Предизборният митинг е третата поредна масова проява след началото на така наречения преход на България към демокрация и пазарна икономика, и последва митинга пред храм-паметник „Свети Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. и последвалия митинг около Народното събрание на 14 декември 1989 г.[източник? (Поискан преди 74 дни)]
Изборният резултат след двата изборни тура е повече от разочароващ за СДС, който печели само 144 места във Великото народно събрание, докато преименуваната в БСП от БКП печели 211 места във Великото народно събрание. Паралелно със синия митинг своето заключително предизборно събитие в столицата провежда и БСП на тогавашния площад „9 септември“, преименуван на „Княз Александър Батенберг“. Лидерите на БСП по това време Александър Лилов, Андрей Луканов и Добри Джуров събират „само“ 200 000 симпатизанти, поради което се създава усещане, че СДС ще спечели предстоящите избори „безапелационно“. По думите на червените оратори БСП е единствената демократична сила, способна да осигури мир, сигурност и просперитет на българите.[източник? (Поискан преди 74 дни)]
Предизборният митинг на СДС „ражда шлагери на промяната“ - „Аз не съм комунист“ на Кирил Маричков, „Времето е наше“ и „Развод ми дай“, в изпълнение на сборни формации музиканти-изпълнители: Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Васил Найденов, Валди Тотев, Милена Славова, Георги Минчев.[източник? (Поискан преди 74 дни)]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||