Мистър Олимпия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Олимпия.
Мистър Олимпия (на английски: Mr. Olympia) е международно състезание по културизъм, което се провежда годишно от International Federation of BodyBuilders (IFBB).
Спечелването на титлата се счита за най-голямата професионална награда в този спорт. Създадено е от Joe Weider, за да имат възможност победителите в Mr. Universe да продължат да се състезават и печелят пари и признание.
Първото състезание Мистър Олимпия се провежда на 18 септември, 1965 в Бруклинската музикална академия (Brooklyn Academy of Music), Ню Йорк.
Най-много победи (8) имат Ли Хейни (1984 – 1991) и Рони Колман (1998 – 2005).
Мистър Олимпия 2006 се провежда на 30 септември в Лас Вегас и Джей Кътлър печели първата си титла, след няколко неуспешни опита.
Филмът Pumping Iron (1977) показва подготвителния период за Мистър Олимпия 1975 в Претория, Южна Африка и помага в стартирането на филмовата кариера на Арнолд Шварценегер и Лу Фериньо.
Има още няколко състезания, организирани успоредно с Мистър Олимпия. Това са Мис Олимпия – състезание по културизъм за жени, Фитнес Олимпия и Figure Olympia.
История
[редактиране | редактиране на кода]1960-те
[редактиране | редактиране на кода]Мистър Олимпия 1965 и 1966 се печелят от Лари Скот, много известен за времето си културист. Скот е първият културист с обиколка на ръката над 20 инча (50 см). След втората си победа се пенсионира.
Серджо Олива, наречен „Митът“, печели следващите 3 поредни състезания Мистър Олимпия. Висок 180 см и 109 кг тежък, Oliva показва ново ниво на мускулна маса и дефиниция – включително „V“-образната форма на гърба, който преминава от добре изградени, плътни и големи мускули (обиколката на гръдния кош е 147 см) в тънка талия (обиколка 73 см). Ръцете му са с обиколка от почти 56 см. Той се помни не само като шампион, но и като единственият, който побеждава Арнолд Шварценегер в състезание за титлата (1969 година).
1970-те
[редактиране | редактиране на кода]Шварценегер все пак побеждава Серджо Олива на следващото си участие в Мистър Олимпия – през 1970 година. Малко по-висок и без забележима разлика в размерите, съдиите считат, че неговата мускулатура е с по-добра дефиниция и му присъждат първото място.
В 6-те си поредни победи – до 1975 (когато обявява оттеглянето си от състезателния бодибилдинг), Шварценегер побеждава и други забележителни културисти като Лу Фериньо, Serge Nubret и Франко Коломбо. Последният печели Мистър Олимпия следващата година.
Франк Зейн е победителят през 1977, 1978 и 1979. Въпреки че не е с толкова масивна фигура, като конкурентите си, Зейн залага не на огромни мускули, а на симетрична фигура, естетика и релеф. По този начин побеждава противниците си, на които им липсва това ниво на мускулна дефиниция.
1980-те
[редактиране | редактиране на кода]През 1980 Шварценегер се завръща на състезателния подиум и печели със спорно решение. Много от запознатите твърдят, че той е бил в по-слаба форма от предишните си участия и че съдиите са го обявили за победител въз основа по-скоро на неговата популярност и нарастваща известност, отколкото на негова физика.
Следващата година титлата се печели от Коломбо – отново след спорна победа, която води до много разисквания относно обективността на съдиите, които се влияят от външни фактори повече от показаното на сцената и моментната форма на участника.
Крис Дикерсън печели през 1982, Самир Банут през 1983 и от 1984 започва ерата на Ли Хейни, който поставя рекорд с 8 последователни титли, ненадминат до днес. Притежаващ забележителна мускулна маса, симетрия и сепарация, той е непобедимият и неоспорим шампион до оттеглянето си.
1990-те
[редактиране | редактиране на кода]Дориан Йейтс е на 2-ро място през 1991, но след оттеглянето на Хейни той става следващият идол в културизма с 6 последователни победи – от 1992 до 1997. В тези години очевидно съдиите дават предпочитание на мускулната маса като решаващ фактор за победа, като оставят на заден план симетрията, релефа и пропорционално развитото тяло.
Вакантното шампионско място е заето от друга звезда през 1998 – Рони Колман, който повтаря рекорда на Хейни с 8-те си поредни победи.
През 1994 Joe Weider решава да създаде още едно отделно състезание – Masters Olympia, в което участват професионални културисти над 40 години.
2000-те
[редактиране | редактиране на кода]За голямо съжаление на Колман неговата серия победи е прекъсната през 2006 година от новия шампион Джей Кътлър.
Квалификации
[редактиране | редактиране на кода]Всички участници на Мистър Олимпия трябва да отговарят на определени критерии. Начините да участваш в най-голямото и известно шоу в света са:
- Трябва да се печелил Mr. Olympia в предишните 5 години
- 6-те финалисти от миналогодишното Mr. Olympia
- 6-те финалисти от тазгодишното Арнолд Класик
- 5-те финалисти от тазгодишното New York Men’s Professional (другото му име е Night of the Champions)
- 3-та финалисти от другите I.F.B.B състезания в периода между последната Mr. Olympia и новото състезание
- Победителят от Masters Professional World Championships
Освен това организаторите си запазват правото да поканят още един участник, който не се класира за състезанието по другите критерии.
Победители
[редактиране | редактиране на кода]Класация на победителите
[редактиране | редактиране на кода]| Победи | Имена | години |
|---|---|---|
| 8 | Ли Хейни | 1984 – 1991 |
| Рони Колман | 1998 – 2005 | |
| 7 | Арнолд Шварценегер | 1970 – 1975, 1980 |
| Фил Хийт | 2011 – 2017 | |
| 6 | Дориан Йейтс | 1992 – 1997 |
| 4 | Джей Кътлър | 2006 – 2007, 2009 – 2010 |
| 3 | Серджо Олива | 1967 – 1969 |
| Франк Зейн | 1977 – 1979 | |
| 2 | Лари Скот | 1965 – 1966 |
| Франко Коломбо | 1976, 1981 | |
| 1 | ||
| Крис Дикерсън | 1982 | |
| Самир Банут | 1983 | |
| Декстър Джаксън | 2008 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Wayne, Rick. Muscle Wars. St. Martin's Press, 1985. ISBN 0-312-55353-6. с. 93, 95, 250, 257.