Мирчо Дамчев
| Мирчо Дамчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Мирчо Талев Дамчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Мирчо Дамчев е роден през 1878 година[2] в прилепското село Загорани, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО през 1896 година, заклет от войводите Мирче Ацев и Толе паша. Назначен е за селски войвода в родното си село, а през Илинденско-Преображенското въстание от юли 1903 година с отряда си защитава Крушево под командата на Блаже Биринчето, като е леко ранен в сражение. През 1904 година е заловен от турските власти и осъден на 15 години строг тъмничен затвор. Амнистиран е след Младотурската революция, но заради повторното му издирване от турските власти бяга в САЩ.[1]
През 1912 година заминава за България, където се включва като доброволец в Българската армия по време на Балканските войни. Участва в Македоно-одринското опълчение, в 3-та рота на 12-а Лозенградска дружина. Награден е с бронзов медал. Участва във възстановяването на ВМРО от Тодор Александров и през 1923 година подпомага четата на Петър Костов-Пашата. Предаден е на сръбските власти и е осъден на 18 години затвор, но през 1924 година е амнистиран.[1]
На 10 март 1943 година, като жител на Загорани, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 171 – 172.
- ↑ Към 10 март 1943 година е 65-годишен.
