Направо към съдържанието

Мирослава Привер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мирослава Привер
Miroslawa Prywer
РоденаМирослава Сибилска
1941 г. (83 г.)
Професияпоет, учител, издател
Националност Полша
Активен период1989 –
Жанрлирика

Мирослава Привер (на полски: Miroslawa Prywer) е полска учителка и поетеса.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Мирослава Привер, с рождено име Мирослава Сибилска, е родена през 1941 г. в Остророг, Полша. Завършва гимназия „Пьотр Скарга“ през 1959 г. Следва физика в университета „Адам Мицкевич“ в Познан. След дипломирането си работи като учителка по физика, първо в Гостин, а след това във Втора гимназия в Познан.[3] В училището в Познан ръководи Кръга на младите поети (1989 – 1992), настойник е на Литературно-театралната група „Отворен кръг“ (1994 – 1998), и режисира 13 поетично-музикални спектакъла по собствени сценарии, сред които: „Триптихът на Валентин“, „Четирите годишни времена“, „Празничната улица“, „Паметта пази поезията“, „В градината на литературата“.[1][2][3]

Първата ѝ книга, стихосбирката „Кехлибарено сияние“, е издадена през 1990 г. В следващите години са издадени стихосбирките ѝ „Птици на надеждата“, „Закъснял сън“, „Докосване на сивотата“, „Лирично пътешествие“, „Ритъмът на Земята“, „Светлина на паметта“ и „Моят малък голям космос“.[3] Нейни стихове са включени в антологии и са преведени на чужди езици. Нейно стихотворение печели Турнира на 14-ия Международен ноември на поезията в Познан.[1][2]

Мирослава Привер е редактор на алманасите на младите автори „Отворен кръг“ (1995, 1997, 2006), а през 2009 г. на поетичния сборник „Симфония на времето“, съдържащ стихове на абитуриенти, ученици и приятели на училището ѝ.[2] Съорганизатор е на няколко издания на Международен ноември на поезията в Познан.[1]

За дейността си получава редица награди: Златен знак „Отличник в работата сред младежта“ (1980), Почетен знак „За развитие на туризма и туристическото дело“ (1981), Златен кръст за заслуги (1986), Почетен знак „За заслуги в развитието на на Познанското воеводство“ (1989), медал на Комисията за народно образование (1996), отличие „Изявен деец на културата“ (2001).[2]

От 1989 г. тя е член на Учителския литературен клуб в Познан. През 1996 г. става член на Съюза на полските писатели.[3] В периода 1996 – 2005 г. е ковчежник на Познанския клон на Съюза.[1][2]

Мирослава Привер живее със семейството си в Познан.[2]

  • Bursztynowy rozsypaniec (1990)[1][2]
  • Ptaki nadziei (1993)
  • Spóźniony sen (1995)
  • Dotyk szarości (1998)
  • Podróż liryczna (2000)
  • Rytm Ziemi (2002)
  • Światło pamięci (2011)
  • Mój mały wielki kosmos (2018)
  • Oswajanie czasoprzestrzeni (2021)