Направо към съдържанието

Минусинск

Минусинск
Минусинск
— град —
Знаме
      
Герб
Русия
53.7° с. ш. 91.6833° и. д.
Минусинск
Красноярски край
53.7° с. ш. 91.6833° и. д.
Минусинск
Страна Русия
Федерален субектКрасноярски край
РайонМинусинск
Площ62 km²
Надм. височина250 m
Население68 309 души (2016)
КметДмитрий Меркулов
Основаване1739
Град от1822
Пощенски код662600
Телефонен код+7 39132
МПС код24, 84, 88, 124
Часова зонаUTC+7:00
Официален сайтwww.minusinsk.info
Минусинск в Общомедия

Минуси́нск (на руски: Минусинск) е град в Красноярски край, Русия. Разположен е на брега на р. Минуса, приток на Енисей, в Минусинската котловина. Административен център е на Минусински градски окръг. Към 2016 г. населението му наброява 68 309 души.[1]

Минусинск, 1897 г.
Регионалният исторически музей.
Жилищна сграда.

Селището е основано през 1739 г. като село Минюсинское. Според една версия името има тюркски корени и означава „хиляди реки“;[2] според друга означава „моя река“.[3] През 1797 г. става волостен център. Преименувано на Минусинское през 1810 г., а през 1822 г. получава статут на град и е превърнат в център на Минусински окръг, обединяващ 4 волости. Към края на 19 век в града вече има 4 църкви, женска гимназия, морско училище, болница, 30 фабрики и над 1000 жилищни сгради. През 1877 г. е открит регионален исторически музей с библиотека.[2] От 1827 до 1861 г. в града са изпращани на изгнание декабристи, а през 1870-те години – болшевики и меншевики. По времето на Гражданската война в Русия, през ноември 1918 г., в Минусинск избухва въстание на селяните срещу Белогвардейците, поради високи такси и изнудване. Въстанието бива потушено месец по-късно, след което 87 души биват разстреляни, 50 изпратени на заточение, 200 осъдени на затвор, а 300 глобени. Повечето въстаници, обаче, избягват в гората.[4] През 20-те и 30-те години на 20 век бурно се развива селското стопанство в града, а в годините след Втората световна война се развива промишлеността.[3]

Население по години
1856[2] 1897 1914 1926[2] 1931[2] 1939 1959
2200 10 231 15 000 20 400 19 900 31 354 38 318
1967 1970[5] 1979[5] 1982 1986[2] 1989[5] 1992[2]
42 000 40 290 56 361 65 000 71 000 72 931 74 400
1996 1998 2001[2] 2003[2] 2005[2] 2007 2009
73 800 73 800 70 000 72 600 68 700 67 100 66 402
2010 2011[2] 2012 2013 2014 2015 2016[1]
71 170 71 200 70 111 69 263 68 867 68 270 68 309

Климатът в града е умереноконтинентален.

  Климатични данни за Минусинск 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,9 7,8 24,2 33,0 37,7 37,4 38,9 37,7 32,6 25,8 15,3 6,7 38,9
Средни максимални температури (°C) −13,5 −10,4 −1,2 10,1 18,2 24,5 26,4 23,8 17,2 8,1 −3,3 −11,3 7,6
Средни температури (°C) −19,5 −17,8 −8,1 3,1 10,9 17,4 19,8 16,8 9,8 1,9 −8,6 −16,7 0,9
Средни минимални температури (°C) −26 −25,4 −15,1 −3,4 3,2 9,9 12,9 10,2 3,6 −3,1 −13,8 −23 −5,7
Абсолютни минимални температури (°C) −49,5 −47,6 −46,7 −32,3 −10,9 −3,5 2,7 −2,8 −10,2 −24 −42,9 −49,4 −49,5
Средни месечни валежи (mm) 8 6 6 14 33 52 62 58 37 21 13 11 326
Източник: World Climate,[6] Thermo-Karelia[7]

Метеорологичната станция в Минусинск е открита през 1882 г. и климатичните наблюдения започват на 1 октомври същата година.[3]

Минусинският електрокомплекс.

Градът разполага е електротехнически промишлен комплекс. Произвежда се оборудване за геологически проучвания за нефт и природен газ. Силно развита е леката промишленост: произвеждат се множество хранителни стоки и конфекция.[2]

На 12 km от града е разположена жп гара Минусинск, която е част от линията Абакан – Тайшет. До 1997 г. градът разполага и с речен транспорт по р. Енисей, но разрастването на Саяно-Шушенската ВЕЦ причинява плитчини и затлачвания по река Минуса и корабоплаването прекратено. Въздушният транспорт се осъществява от международно летище Абакан, на 10 km западно от града.

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]