Енисейск
| Енисейск Енисейск | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Енисейск  Енисейск | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Красноярски край |
| Площ | 15 km² |
| Надм. височина | 75 m |
| Население | 17 805 души (2019) |
| Кмет | Валерий Николский |
| Основаване | 1619 |
| Град от | 1676 |
| Пощенски код | 663180 |
| Телефонен код | +7 39195 |
| Официален сайт | www.eniseysk.com |
| Енисейск в Общомедия | |
Енисейск (на руски: Енисейск) е град в Красноярски край, Русия. Разположен е на левия бряг на река Енисей, на 348 km от Красноярск. Административен център е на Енисейски район, макар да не влиза в състава му. Образува градски окръг Енисейск, в който е единствено селище.[1][2] Населението му към 2019 г. е 17 805 души.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището е основано от тоболски казаци през 1619 г. като паланка и е първото на река Енисей.[4] Играе важна роля в руското колонизиране на Източен Сибир през 17 – 18 век. Заема централно място по пътищата между Урал, река Об и река Кет. Така бързо се превръща в административен и икономически център в Източен Сибир. В периода 1624 – 1629 г. е пряко подчинено на Тоболск. Бързо се превръща и в място на заточение. Тук е заточен Авакум Петров в периода 1653 – 1662 г. През 1676 г. Енисейск получава статут на град. По това време основните му отрасли са кожарството и риболовът. Най-голям разцвет градът преживява през 18 век.
Към началото на 19 век започва да губи значението си, поради построяването на железници и други пътища на юг. През 1840-те години Енисейск става база на голям златодобивен район в хода на златната треска в Сибир. През 1860-те години добивите на злато западат, което се отразява тежко на икономиката на града.
Два пожара през 1869 г. практически унищожават града, с изключение на по-високите му части, като в тях загиват стотици жители.[5] На следващата година градът е наводнен, поради наличието на ледоходи по реката.[6] През 1876 г. е прокарана телеграфна връзка с Красноярск.[7]
Октомврийската революция и последвалата я гражданска война причиняват сериозни щети на населението, икономиката и културата на града. През февруари 1919 г. белогвардейският режим на Александър Колчак жестоко потушава Енисейско-Маклаковското въстание на месните работници и военнослужещи.[8] От друга страна, установилата се през 1920 – 1921 г. съветска власт в района потиска движението на недоволните местни селяни.[9]
Историческият център на града е включен в предварителния списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2000 г.[10]
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1690 | 1723 | 1856[11] | 1897[11] | 1917 | 1926[11] | 1931[11] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 3000 | 4500 | 5100 | 11 500 | 7100 | 6000 | 5800 |
| 1939[12] | 1959[13] | 1967[11] | 1979[14] | 1989[15] | 1996[11] | 2000[11] |
| 12 764 | 17 047 | 19 000 | 20 798 | 22 891 | 22 200 | 21 300 |
| 2003[11] | 2006[11] | 2009 | 2012 | 2015 | 2018 | 2019[3] |
| 20 400 | 19 300 | 19 007 | 18 640 | 18 359 | 17 826 | 17 805 |
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е субполярен, с дълга и много студена зима и кратко и топло лято. Валежите са умерени, като средното количество годишни валежи възлиза на 467,1 mm.
 Климатични данни за Енисейск 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 3,1 | 7,1 | 16,5 | 25,3 | 33,2 | 35,4 | 35,6 | 33,6 | 29,2 | 23,7 | 8,9 | 6,1 | 35,6 |
| Средни максимални температури (°C) | −16,5 | −13 | −3,2 | 5,6 | 13,9 | 21,7 | 24,7 | 20,7 | 13,5 | 3,8 | −7,7 | −15,1 | 4,5 |
| Средни температури (°C) | −21,2 | −19,2 | −10,1 | −0,2 | 7,8 | 15,4 | 18,7 | 14,9 | 8,2 | 0,0 | −11,6 | −19,2 | −0,9 |
| Средни минимални температури (°C) | −26,4 | −25,1 | −16,8 | −5,8 | 2,1 | 8,9 | 12,1 | 9,3 | 3,7 | −3,3 | −15,6 | −23,8 | −6,2 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −54,3 | −51,2 | −44,3 | −35,6 | −17,1 | −3,9 | 1,3 | −3,1 | −8,9 | −33,6 | −49 | −53,2 | −54,3 |
| Средни месечни валежи (mm) | 24,0 | 16,4 | 15,6 | 22,2 | 42,5 | 56,0 | 60,9 | 64,1 | 51,1 | 45,3 | 38,1 | 30,9 | 467,1 |
| Средно количество слънчеви часове | 44 | 94 | 168 | 213 | 252 | 290 | 311 | 231 | 134 | 74 | 44 | 27 | 1882 |
| Източник: Climatebase.ru[16] | |||||||||||||
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Градът разполага с летище и речно пристанище. Разположен е на автомобилния път Красноярск – Лесосибирск. Има автобусен градски транспорт.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Улица в Енисейск. -
Бившата мъжка гимназия, днес училище. -
Бившата женска гимназия. -
Пристанището на града. -
Сградата на летището.
.JPG)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Закон Красноярского края „О перечне административно-территориальных единиц и территориальных единиц Красноярского края“
- ↑ Закон Красноярского края от 22.10.2004 № 12 – 2378 „Об наделении муниципального образования город Енисейск статусом городского округа“ // Архивиран от оригинала на 4 декември 2018. Посетен на 4 декември 2018.
- ↑ а б Оценка численности постоянного населения на 1 января 2019 года и в среднем за 2018 год по городским округам и муниципальным районам Красноярского края.
- ↑ General Information // Посетен на 21 март 2018.
- ↑ Пожар в г. Енисейске // Прибавления к Иркутским епархиальным ведомостям. №36, 7 сентября 1869 года, с. 400 – 402
- ↑ Потоп в Енисейске // Прибавления к Иркутским епархиальным ведомостям. № 22, 30 мая 1870 года, с. 263 – 265
- ↑ И. В. Щеглов. Хронологический перечень важнейших данных из истории Сибири. Издание ВСРГО. Иркутск. 1883. с. 412
- ↑ Е. Попова. Из истории Гражданской войны в Енисейском уезде.
- ↑ Шекшеев А. П. Неизвестный „сибирский Корнилов“ и его поход // Библиотека Сибирского краеведения.
- ↑ UNESCO World Heritage Centre. Historic Center of the Yenisseisk – UNESCO World Heritage Centre // whc.unesco.org. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ а б в г д е ж з и Народная энциклопедия „Мой город“. Енисейск
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1939 года. Численность городского населения СССР по городским поселениям и внутригородским районам.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1959 года. Численность городского населения РСФСР, её территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1979 года Численность городского населения РСФСР, ее территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу.
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность городского населения.
- ↑ Енисейск, Российская Федерация. Посетен на 6 февруари 2020 г.