Направо към съдържанието

Милчинови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милчинови
Страна Османска империя
 България
 Северна Македония
ПредставителиХристо Милчинов
Настоящи потомциБоян Биолчев
Националностбългари

Милчинови е български род от македонския град Прилеп.

Основател на рода е Христо Милчинов. Женен е за Захария, племенница на митрополит Методий Кусев. Те имат осем деца – Мария, Ленка, Невена, Боян, Борис, Коста, Григор и Владимир:

  • Коста Милчинов (1840 - 1911), български общественик, деец на Българското възраждане в Македония. Коста има двама сина – Илия, със синове – Владимир и Боян, и Александър.
  • Борис Милчинов (1873 - 1913), македоно-одрински опълченец, 5 рота на 3 одринска дружина[1], загинал при Деде баир в сражение със сърбите на 09 юли 1913 г.[2][3]
  • Боян Милчинов (1879 - 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Христо Оклев, загинал в Никодин в сражение с турския дерибей Булиман.[4]
  • Владимир Милчинов (1879 - 1939), актьор и революционер от Македония. Негов син е актьорът от Северна Македония Илия Милчин (1918 - 2002), а внук му е Владимир Милчин.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Милчинов
 
Захария Кусева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милка Стоянова
 
Владимир Милчинов
(1879 - 1939)
 
Коста Милчинов
 
Григор Милчинов
 
Боян Милчинов
(1879 - 1903)
 
Борис Милчинов
(1873 - 1913)
 
Мария Пепелюгова
(1883 - след 1943)
 
Иван Пепелюгов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Милчин
(1918 - 2002)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Добринка Пепелюгова
(1917 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владимир Милчин
(р. 1947)
  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 440.
  2. Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  3. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24
  4. К., К. Последнитѣ минути на единъ македонски революционеръ // Илюстрация Илиндень 2 (12). Илинденска организация, Януарий 1929. с. 11 - 12.