Милетино
| Милетино Милетино | |
| — село — | |
 Панорама на Милетино | |
  Милетино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Бървеница |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 572 m |
| Население | 1986 души (2002) |
| Пощенски код | 1227 |
| Милетино в Общомедия | |
Милетино (на македонска литературна норма: Милетино; на албански: Miletina, Милетина) е село в Северна Македония, в община Бървеница.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долни Полог, на десния бряг на Вардар, в западното подножие на планината Сува гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Милетино е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Милетино — има 25 арнаутски и 20 български кѫщи, 1 джамия и развалини отъ църква. Българитѣ отъ това село постоянно се преселяватъ въ Тетово.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мелетино е село, населявано от 200 жители българи християни и 135 арнаути мохамедани.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 40 сръбски патриаршистки къщи.[3] В 1905 цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милетино има 240 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Милетино е център на община от три села в Долноположкия срез и има 119 къщи със 790 жители българи и албанци.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1986 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 642 |
| албанци | 1336 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 6 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
| |||||||||||||||||
