Милан Небреклиев

Милан Небреклиев
	Милан Небреклиев
български общественик
Роден	около 1880 г. Прилеп, Османска империя
Починал	не по-рано от 1944 г. София, Царство България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Михаил (Милан) Небреклиев (изписване до 1945 година: Миланъ Небрѣклиевъ) е български общественик от Македония.

Биография

Милан Небреклиев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. В 1899 година завършва с четиринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[1] След завършването си се връща в Прилеп и е назначен за български класен учител.^[2] Коста Църнушанов го характеризира като „патриот и добър български учител“.^[3] От 1906 до 1909 година преподава в Солунската гимназия.^[4]

След разгрома на Югославия през април 1941 година, на 26 април Милан Небреклиев е избран за председател на прилепския изпълнителен комитет на Българските акционни комитети.^[5]^[6] Вестник „Македония“ във втория си брой така описва посрещането на българските войски в Прилеп:

„

По улиците се движат безброй камиони, танкове, бръмчат машините... До всички улици стоят прилепчани, зарадвани, удивени от всичко това, защото не могат да повярват на собствените си очи: дали това не е само сън? Следобед, около 4 часа, изведнъж заби тържествено камбаната: знак, че гостите идват. Като да очакваха само този миг, по всички улици затече една голяма река хора – хиляди хора тичат към железопътната станция. Половината още не бяха стигнали до нея, когато влакът пристигна и гръмогласно „ура“ от хиляди гърла отбеляза пристигането на българските железничари. Моментът е сюблимен! Някои плачат от радост, други се хвърлят във вагоните и целуват и прегръщат войниците. Цветя хвърчат отвсякъде. В този момент старият български гимназиален учител г. Милан Небреклиев се изкачва и с кратка огнена реч приветствува гостите. Възбудени от неочакваната среща, обсипани от огнени чувства на братска любов, войниците отговарят с поздрави.^[7]

“

След установяването на българската власт във Вардарска Македония, Небреклиев става кмет на Прилеп.^[8]

След войната живее в София, където и умира.^[9]

Женен е за Мария Небреклиева. Тяхната дъщеря Вера е женена в щипския род Чучкови.^[10]

Вижте също

Константин Небреклиев
Димитър Небреклиев, български учител в Битоля, изгонен от сръбските власти на 13 юли 1913 година^[11]

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
↑ Попевъ, Харалампи Ив. Спомени и бележки за прилепскитѣ училища, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 117.
↑ Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Изд. Македония, 1992. с. 14.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.
↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-18-3. с. 42, 113.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 179.
↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 181.
↑ Райнова, М. Спомените на фелдфебел Борис Райнов за Македония и боевете с германците в Прилеп, на р. Черна и Бабуна планина (9-23 септември 1944 година) // Военноисторически сборник (3). 1996. с. 114.
↑ „Явор Чучков: Македонец значи българин от Македония“, Бюлетин „Българите на Балканите и по света“, бр. 4, 2021 г.
↑ Чучков, Явор. Ефрем Чучков Апостол на революционните борби на македонските българи. София, Издава Сдружение ВМРО, 2023. с. 41.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 380 - 381.

[Кандиларовъ_96-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.

[Попев_117-2] Попевъ, Харалампи Ив. Спомени и бележки за прилепскитѣ училища, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 - 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 117.

[3] Църнушанов, Коста. Димитър Талев в моите спомени. София, Изд. Македония, 1992. с. 14.

[Кандиларовъ_85-4] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.

[5] Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г. София, Македонски научен институт, 1995. ISBN 954-8187-18-3. с. 42, 113.

[Църнушанов_179-6] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 179.

[Църнушанов_181-7] Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 181.

[8] Райнова, М. Спомените на фелдфебел Борис Райнов за Македония и боевете с германците в Прилеп, на р. Черна и Бабуна планина (9-23 септември 1944 година) // Военноисторически сборник (3). 1996. с. 114.

[9] „Явор Чучков: Македонец значи българин от Македония“, Бюлетин „Българите на Балканите и по света“, бр. 4, 2021 г.

[10] Чучков, Явор. Ефрем Чучков Апостол на революционните борби на македонските българи. София, Издава Сдружение ВМРО, 2023. с. 41.

[11] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 380 - 381.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]