Микревска базилика
| Микревска базилика | |
 Местоположение в Микрево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Микрево |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | IV – VI век |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | развалини |
Микревската базилика или Долно Градище е раннохристиянска църква в развалини край светиврачкото село Микрево, България.[1]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е разположена на няколкостотин метра северно от късноантичната крепост Горно Градище, на 3 km северозападно от Микрево и югоизточно от Каменица.[1] Комплексът заема площ от 0,3 ha на заравнена тераса в най-източните ридове на Малешевската планина, високо над западния бряг на Струма.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Базиликата е открита през 1996 години и веднага са проведени археологически проучвания, които продължават няколко години под ръководството на Владимир Петков от Археологическия музей в Сандански с помощници Светла Петрова от Националния археологически институт с музей, С. Ценова, уредник музейната сбирка в Струмяни и А. Ковачев от Археологическия музей в Сандански. При разкопките е разкрита напълно стратиграфията на обекта, който е консервиран и са направени сондажни проучвания на съседната крепост.[1]
При сондаж в южния кораб на църквата на 2 m дълбочина е открит културен пласт с керамика, датирана в желязната епоха. Базиликалният комплекс е изграден на три етапа в периода IV до VI в. Големите размери и стилът на храма водят до предположение, че той е епископски, и че това е била лятната резиденция на епископа на Партикополис. Комплексът е унищожен заедно с Партикополис при варварските нашествия в средата на VI век.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Базиликата е трикорабна с неразчленен нартекс, презвитерий, кръщелня, екзонартекс, атрий и странични помещения. Изградена е от речни камъни, отчасти от тухли и архитектурни елементи втора употреба. Спойката е хоросан. Апсидата, с която завършва централният кораб на изток е полукръгла отвън и отвътре. В олтара пред апсидата е открита подова многоцветна мозайка с геометрични и растителни елементи, която отнесена за съхранение в Археологическия музей в Сандански. Кръщелнята (баптистерият) е залепена отвъд до северната стена на северния кораб, през който се влиза в нея. На изток тя също завършва с апсида. От нартекса, който е с дължина равна на ширината на храма, има входове и за трите кораба. За праг на широката врата към екзонартекса на запад са служили два масивни мраморни блока. Атрият на запад е правоъгълен с размери 9 на 5 m и вход от юг. В средата му има три зидани колони, които са крепели покрива. За база на дървена колона е използван мраморен надгробен стълб със седем реда надпис от късната римска епоха. Южната стена на двора достига 1,70 m височина и е най-добре запазената в комплекса.[1] .
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ценова, Силвия. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево, Община Струмяни // Археологически обекти и разкопки – 2003. София, 2004. с. 126.
- Петков, Владимир, С. Ценова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево // Археологически обекти и разкопки – 2004. София, 2005. с. 207.
- Петков, Владимир, Светла Петрова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево // Археологически обекти и разкопки – 2005. София, 2006.
- Петков, Владимир. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“ при с. Микрево // Археологически обекти и разкопки – 2007. София, 2008. с. 492 – 493.
