Миколай Рей

Миколай Рей
Mikołaj Rej
	Миколай Рей Mikołaj Rej
полски писател
Роден	4 февруари 1505 г. Журавно, Кралство Полша
Починал	1569 г. (63 г.) Кралство Полша
Религия	Калвинизъм
Учил в	Ягелонски университет
	Миколай Рей в Общомедия

Мико̀лай Рей (на полски: Mikołaj Rej) (1505–1569) е полски писател, поет и политик, един от първите представители на полската ренесансова литература. Наричан е баща на полската литература, тъй като първи създава авторска поезия на полски език и защитава неговото достойнство. В 1531 г. Рей се заселва в Хелмска околия и често пребивавал в двора на хетман Миколай Шенявски, един от видните защитници на протестантизма в Полша. Около 1541 г. приема протестантството и до края на живота си се отличава с остра критика срещу папството. Между 1543 и 1564 г. е избиран неколкократно за депутат в Сейма. Рей е сред основоположниците на литературата с политическа насоченост в Полша. В произведенията си засяга политически, социални, религиозни и морални теми. Светогледа си на ренесансов творец изразява в трактата Животът на достойния човек.^[1]

Биографичните сведения разкриват Миколай Рей като свадлив, самодоволен и заможен шляхтич (в края на живота си притежавал над десет села и два града). За разлика от Ян Кохановски, който символизира талант и висока ерудиция, фигурата на Рей се свързва със защита на родния език и прослава на умерения живот, със самодоволство и наставнически тон, както и с тромав, труднодостъпен за съвременните читатели език.^[2]

Творчество

В средата на XVI век, когато латинският език доминира в науката и поезията, Рей пръв съзнателно и последователно твори на полски език. В крилата фраза се превръща сентенцията и нека вси народи знаят по чужбина: / не гъски са поляците – свой език имат от стихотворението Към тоя, който чете (Do tego, kto czytał, 1562: A niechaj narodowie wżdy postronni znają, iż Polacy nie gęsi, iż swój język mają.).

Рей дебютира в поезията с диалога Кратък разговор между трима души – пана, кмета и енорийския свещеник, издаден под псевдонима Амброжи Корчбок Рожек през 1543. Творбата бележи началото на същинския Ренесанс в Полша и представлява спор между представителите на главните съсловия в държавата. Във финалния монолог Жечпосполита изразява моралната рамка на конфликта – предупреждение за пагубните последствия, ако всеки в държавата пренебрегне братството и междусъсловната солидарност.^[2]

След Кратък разговор Рей разгръща разнородно в жанрово отношение творчество – драматизирани диалози, прозаична парафраза на Псалтира (1546), сборник с проповеди Постила (1557, с още 4 издания до края на XVI в.), коментар към Апокалипсиса (1565).

Най-ярките литературни творби на Миколай Рей са:

Действителен образ на живота на достойния човек (Wizerunk własny żywota człowieka poczciwego, 1558) – дълга поема, налагаща ценностите на хуманизма. Творбата е преработка на латинската поема Зодиакът на живота, дело на Пиер Анжело Манцоли де ла Стелата (1531) и се отличава със силна полонизация на съдържанието. Рей премахва мотива за зодиака и вместо фигурата на Поета въвежда образа на Младежа, търсещ правдата по широкия свят.^[2]
Менажерия (Źwierzyniec, 1562) – сборник от няколкостотин осемстишни епиграми. В следващото издание към него се добавя и цикълът Шегички).
Огледало (Źwierciadło, 1568) – сборник от седем части с различни истории, мъдрости, поучения в стих и проза, адресирани към събрата шляхтич. Най-обширна част от Огледало съставлява трактатът Животът на достойния човек (Żywot człowieka poczciwego) – наставления в три книги, изграждащи образцовия портрет на полския шляхтич. Като отделна част в сборника Огледало е поместена и биографията Животът и делата на достойния полски шляхтич Миколай Рей от Нагловице (Żywot i sprawy poćciwego szlachcica polskiego Mikołaja Reja z Nagłowic). Тя е подписана от Анджей Тшечески, но днес съществува спор за действителното авторство на текста.

В България творчеството на Миколай Рей се разглежда обстойно за първи път от Боян Биолчев^[3]. Фрагменти от най-значимите му произведения са преведени от Камен Рикев (Кратък разговор, Действителен образ на живота на достойния човек, Менажерия, Животът на достойния човек)^[2].

Главни произведения

Krótka rozprawa między trzema osobami: Panem, Wójtem i Plebanem (Кратък разговор между трима души – пана, кмета и енорийския свещеник, 1543), поетически диалог.
Żywot Józefa (Животът на Йосиф, 1545), драма, интерпретация на живота на библейския Иосиф.
Psałterz Dawidów (Давидов Псалтир, 1546), прозаическа парафраза на Псалтира.
Kupiec (Търговецът, 1549), драма, в която се налага лутеранското разбиране за спасение единствено чрез вяра и Божията милост.
Zwierzyniec (Менажерия, в която различни съсловия, люде, животни и птици, образи, случаи и обичаи са действително описани, 1562).
Zwierciadło (Огледало, сиреч форма, в която всяко съсловие може лесно своите дела да види като в огледало), 1567/68, сборник от различни произведения.

Източници

↑ Floryńska-Lalewicz, Halina. Mikołaj Rej. culture.pl, 2005. Посетен на 10 януари 2020 г. (на полски)
↑ ^а ^б ^в ^г Рикев, Камен. Два зубъра и муза. Полската литература XV–XVIII век – епохи, автори, текстове. София, Балкани, 2014. ISBN 978 619 166 025 4. с. а) 73–74; б) 75; в) 81; г) 75–105.
↑ Биолчев, Боян. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс. София, Наука и изкуство, 1987.

Тази статия за писател все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Полша, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Floryńska-Lalewicz, Halina. Mikołaj Rej. culture.pl, 2005. Посетен на 10 януари 2020 г. (на полски)

[:0-2] а ^б ^в ^г Рикев, Камен. Два зубъра и муза. Полската литература XV–XVIII век – епохи, автори, текстове. София, Балкани, 2014. ISBN 978 619 166 025 4. с. а) 73–74; б) 75; в) 81; г) 75–105.

[3] Биолчев, Боян. Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс. София, Наука и изкуство, 1987.

[1]

[2]

[3]