Мигел Диас-Канел
| Мигел Диас-Канел Miguel Díaz-Canel | |
| кубински политик | |
_(cropped).jpg) | |
| Роден |
Пласетас, Куба |
|---|---|
| Религия | атеизъм |
| Учил в | Университет „Марта Абреу“ |
| Политика | |
| Партия | Кубинска комунистическа партия |
| Министър на висшето образование | |
| 8 май 2009 – 21 март 2012 | |
| 3-ти заместник-председател на Куба | |
| 24 февруари 2013 – 19 април 2018 | |
| 19-и президент на Куба | |
| 19 април 2018 – | |
| Семейство | |
| Съпруга | Лис Куеста |
| Деца | 2 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Мигел Диас-Канел в Общомедия | |
Мигел Диас-Канел (на испански: Miguel Díaz-Canel) е кубински политик, избран за 19-и президент на Куба. Заема поста на 19 април 2018 г.
Преди това е първи заместник-председател на Съвета на министрите от 2013 г. до 2018 г. Той е член на Политбюро на Кубинската комунистическа партия от 2003 г. и е министър на висшето образование от 2009 г. до 2012 г.[1]
Диас-Канел е избран за наследник на Раул Кастро като председател на Държавния съвет и на Съвета на министрите на 18 април 2018 г. и на следващия ден се заклева в длъжност.
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Мигел Диас-Канел е роден на 20 април 1960 г. в Пласетас, Виля Клара в семейство на начална учителка и работник на механична инсталация.[2][3]
Завършва Централния университет в Лас Виляс през 1982 г. като електронен инженер и след това се присъединява към кубинските революционни въоръжени сили.[4] От април 1985 г. той преподава в своя алма матер. През 1987 г. приключва международна мисия в Никарагуа като първи секретар на Комунистическия младежки съюз на Виля Клара.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1993 г. Диас-Канел започва работа с Кубинската комунистическа партия и година по-късно е избран за първи секретар на провинциалния партиен комитет на провинция Виля Клара (позиция, равностойна на областен управител). Той печели репутацията си за компетентност в този пост, като през това време също се бори за ЛГБТ права в страна, която като държава е негативно настроена към хомосексуалните.[5] През 2003 г. той е избран за същата позиция в провинция Холгуин. През същата година е избран за член на Политбюро на Кубинската комунистическа партия.[6]
Назначен е за министър на висшето образование през май 2009 г., позиция, която заема до 22 март 2012 г., когато става вицепрезидент на Министерския съвет (заместник министър-председател).[7] През 2013 г. той става първи вицепрезидент на Куба.
Председател на Държавния съвет
[редактиране | редактиране на кода]
Като първи вицепрезидент на Държавния съвет, Диас-Канел е заместник на президента Раул Кастро. През 2018 г. 86-годишният Кастро решава да се оттегли от президентството, макар че запазва най-силната позиция на първи секретар на Кубинската комунистическа партия.[8] На 18 април 2018 г. Мигел Диас-Канел е избран за единствен кандидат за наследник на Кастро като президент. Той е избран с гласуване от Народното събрание на 19 април и се заклева в същия ден.[9][10]
Партиен технократ, който е малко известен на обществеността, за него се очаква да предприеме предпазлива реформа на икономическите политики на своите предшественици, като същевременно запази социалната структура на страната.[11] Той е първият президент, роден след Кубинската революция от 1959 г. и първият от 1976 г., който не е от семейство Кастро.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Диас-Канел има две деца от първата си съпруга Марта, а живее с втората си съпруга Лис Куеста.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ratificado Raúl como presidente del Consejo de Estado y del Consejo de Ministros (+ Fotos) // Cubadebate.
- ↑ Díaz-Canel no es un relevo histórico // 25 февруари 2013. Посетен на 10 януари 2016.
- ↑ Who Is Miguel Díaz-Canel, Cuba’s New President? // New York Times. 19 април 2018. Посетен на 20 април 2018.
- ↑ Damien Cave, Raúl Castro Says His Current Term as President of Cuba Will Be His Last, The New York Times, 24 февруари 2013
- ↑ En sustitución de Juan Vela es designado Miguel Díaz Canel ministro de Educación Superior // cubaheadlines.com.
- ↑ Ryan Villarreal. Sustaining The System: Cuba's New VP Diaz-Canel Marks Ascent Of Younger Generation // International Business Times. 26 февруари 2013.
- ↑ Nota oficial // www.granma.cubasi.cu. Архив на оригинала от 2013-03-22 в WebCite
- ↑ Raul Castro to lead Cuba's Communist Party until 2021 // FRANCE 24, 19 април 2018. Архивиран от оригинала на 2018-07-18. Посетен на 2018-04-23. I confirm to this assembly that Raul Castro, as first secretary of the Communist Party, will lead the decisions about the future of the country, Diaz-Canel said.
- ↑ Miguel Díaz-Canel: Cuba selects first non-Castro president since Fidel // The Guardian. 19 април 2018. Посетен на 19 април 2018. (на английски)
- ↑ Cuba's Raúl Castro hands over power to Miguel Díaz-Canel // BBC News, 19 април 2018. Посетен на 19 април 2018.
- ↑ After six decades of Castro rule, Cubans greet end of era with a shrug // The Guardian. 18 април 2018. Посетен на 19 април 2018. (на английски)
- ↑ Quién es Miguel Díaz-Canel, el sucesor de Fidel y Raúl Castro // 25 февруари 2013. Посетен на 12 юни 2015.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Miguel Díaz-Canel в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |