Механизъм за справяне
Механизъм за справяне в психологията, и в някои случаи медицината и биологията, са усилията на организма или психиката за справяне с личните и междуличностните проблеми, или в социологията на дадена група с груповите проблеми, както и на обществото и т.н.[1]
Понякога тези механизми за справяне са наричани също така стратегии за справяне или умения за справяне, като в същото време от тази група се изключват несъзнаваните защитни механизми в психологията.
Понякога в психологията дори се говори за стилове в стратегиите на справяне при индивидите [2].
Видове стратегии за справяне
[редактиране | редактиране на кода]- Позитивни / негативни стратегии
Стратегиите често се разглеждат като позитивни, такива които имат положително въздействие върху личността и/или положителен изход от стресова ситуация и такива, които са негативни, тоест имат патологично въздействие или не са продуктивни за ситуацията [3].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Посттравматично стресово разстройство[неработеща препратка]
- ↑ ((en)) Coping Styles in Patients with Anxiety and Depression Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine., Psychiatry, Vol. 2012, Article ID 128672
- ↑ ((en)) Negative vs. Positive Coping Skills Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coping (psychology) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |