Методи Лепавцов
| Методи Лепавцов | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Методи Александров Лепавцов с псевдоним Лемето е български художник.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 май 1905 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Учи в Художествените академии в Мюнхен, Прага и в Италия. Става член на ВМРО.[1] След завръщането си в Югославия лежи от 1927 до 1933 година в затвора в Пожаревац за пробългарска дейност. От тази петгодишна присъда, две години са строг тъмничен затвор. В началото на 1941 година е сред въдворените в концентрационния лагер Меджуречие край Иваница, Сърбия. Впоследствие, неговият политически противник Страхил Гигов пише, че Лепавцов, заедно с Виктор Ачимович и Киро Дебеломесо били шпиони на управата на лагера.[2]Това категорично се оспорва от Ачимович, който пише писмо до Гигов, което разпространява широко, както и от Лепавцов, който също пише писмо до Гигов.[3]
При анексията на Вардарска Македония от България по време на Втората световна война, се мести в София. Димитър Талев е сред постоянните гости в дома на Лемето.[4] Става част от Дружеството на независимите художници, а по-късно – член на Съюза на българските художници. Близки приятели на Лемето са някои от най-ярките представители на творческата интелигенция. През 1954 година се връща със семейството си в Югославия. През 1957 година емигрира със семейството си в Ньошател, Швейцария, където рисува акварел.[5] Негови творби са изложени в градове като София, Варшава, Белград, Загреб, Прага, Рим, Мюнхен, Берлин, Брюксел, Берн, Женева и Чикаго.
Лепавцов умира на 24 май 1983 година.
Синът му Александър Лепавцов е политик и журналист.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Коне Лепавцов | Димитър Лепавцов | Христо Лепавцов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Лепавцов | Спас Лепавцов (1871 – ?) | Илия Липавцов | Иван Лепавцов (1872 – ?) | Елисавета Лепавцова | Никола Кондов (1850 - 1910) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Методи Лепавцов (1905 – 1983) | Димитър Липен (1915 – 1982) | Димитър Липавцов (1889 – 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Лепавцов (1935 – 2008) | Илия Липавцов (1926 – 2007) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Лепавцов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Каталог
[редактиране | редактиране на кода]- Metodi Lepavzov-Lemeto: peintre macédonien. 26e exposition Metodi Lepavzov-Lemeto du 16 février au 17 mars 1957. Galérie des amis des arts. Musée des beaux-arts Neuchâtel.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. Гутенберг, 2003 г. ISBN 954-9943-35-6, стр. 21.
- ↑ Гигов, Страхил. Сеќавања, Наша книга, Скопје, 1975, с. 164.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Тивкиот фронт на Виктор Аќимовиќ. Историско-архивистични аналици на архивскиот фонд „Виктор Аќимовиќ“, Академски печат, Скопје, 2019, с. 34, 76, 121, 123, 179. Ачимович пише, че идеологически са били на различни позиции с Лепавцов, но Лепавцов е честен гражданин, а не шпионин. По времето, когато е бил в лагера, жена му и двете му деца са гладували - пак там. с. 123.
- ↑ Албена Безовска, интервю с Александър Лепавцов: "Българофил съм, защото българският народ и политиците поддържат Република Македония". Радио България, 18.01.2008 г.
- ↑ Bibliothèques et musées, Conseil communal de la Ville de Neuchâtel, Section des affaires culturelles, 1982
- ↑ Eintrag in der SNB, архив на оригинала от 26 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141026111633/http://libraries.admin.ch/cgi-bin/gw/chameleon?sessionid=2012112001195232330&skin=helveticat&lng=de&inst=consortium&host=biblio.admin.ch%2b3601%2bDEFAULT&patronhost=biblio.admin.ch%203601%20DEFAULT&searchid=1&sourcescreen=NEXTPAGE&pos=1&itempos=1&rootsearch=SCAN&function=INITREQ&search=AUTHID&authid=898739&authidu=4, посетен на 14 март 2013
