Мери Самървил
| Мери Самървил Mary Fairfax Somerville | |
| шотландски астроном и писател | |
 | |
| Родена |
26 декември 1780 г.
|
|---|---|
| Починала | 28 ноември 1872 г.
|
| Погребана | Неапол, Италия |
| Националност |  Шотландия |
| Научна дейност | |
| Област | Астрономия |
| Мери Самървил в Общомедия | |
Мери Феърфакс Самървил (на английски: Mary Fairfax Somerville) е шотландска писателка и енциклопедистка. Тя учи математика и астрономия и заедно с Каролин Хершел е първата жена, член на Кралското астрономическо дружество.[1]
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 26 декември 1780 година в Джедбърг, Шотландски граници, в дома на леля си по майчина линия, съпругата на д-р Томас Самървил (1741 – 1830). Тя е дъщеря на вицеадмирал сър Уилям Джордж Феърфакс[2] (потомък на известния род Феърфакс) и Маргарет Чартъри, потомка на няколко големи шотландски династии.[3] Прекарва детството си в Бърнтайланд, Файф.[2] След завръщането си от морско пътешествие, баща ѝ я намира за „дивачка“ и я изпраща на едногодишно обучение в Мъселбърг, скъпоструващо училище с пансион,[3] след което тя може да чете, макар и не много добре, да прави проста аритметика и да говори малко френски.[4]
По-късно, тя учи неофициално география и астрономия, и си дава сметка, че образованието ѝ е силно ограничено спрямо това, което брат ѝ получава. По тази причина тя учи латински при чичо си д-р Томас Самървил, който я описва като запалена ученичка.[2] Веднъж, докато слуша урок, даван на брат ѝ, тя отговаря там, където той не се справя. Учителят е впечатлен и ѝ предлага да продължи неофициално да слуша уроците му. Тя учи изкуства при Александър Насмит в Единбург, от когото научава за перспективата − вдъхновена, тя си набавя копие от Елементи на Евклид и го изучава задълбочено.[2] През това време, тя запазва маниерите си на дъщеря в аристократично семейство, като посещава обществени събития в Единбург, на които става известна като „Джедбъргската роза“.[5] По това време, след смъртта на десетгодишната ѝ сестра, родителите ѝ ѝ забраняват да учи, понеже смятат, че това е допринесло за смъртта на сестра ѝ. Това не я спира, и тя чете скришом.[5]
През 1804 г., тя се омъжва за свой далечен братовчед, руския консул в Лондон, капитан Самюел Григ. Те имат две деца, едното от които, Воронцов Григ, става адвокат и учен.[6] Те живеят в Лондон. За Самървил това не е добър период: макар и да има достъп до книги, съпругът ѝ няма високо мнение за възможностите на жените да се занимават с научна работа. Тя се завръща в Шотландия след смъртта му през 1807 г.
Наследството, което получава от Григ, ѝ дава свободата да продължи заниманията си с науката. През 1812 г., тя се омъжва за друг далечен братовчед, д-р Уилям Самървил (1771 – 1860), военен лекар, който я насърчава в интереса ѝ към физиката и природните науки въобще. Те имат четири деца. Тя се запознава с най-видните учени на епохата, които са привлечени от нейния талант. Още преди да стане известна, Лаплас казва за нея: „Само три жени са ме разбирали. Вие, г-жо Самървил, Каролин Хершел, и г-жа Григ, за която не знам нищо“ (Самървил е първата и третата от тези три жени).
Преводи и ръкописи
[редактиране | редактиране на кода]Лорд Хенри Бръгам отправя молба на Самървил да преведе труда на Лаплас „Mécanique céleste“. Става известна с превода си на този труд, публикуван през 1831 г. под заглавието „The Mechanism of the Heavens“. За този си труд тя казва: „Преведох труда на Лаплас от алгебра на обикновен език“.
Други нейни трудове са „За връзката между физическите науки“ (1834), „Физическа география“ (1834), която е широко използван учебник до началото на ХХ век,[7] и „Молекулярна и микроскопична наука“ (1869).[8] През 1835 г., заедно с Каролин Хершел стават жени-членки на Кралското астрономическо дружество.
През 1838 г., Мери и съпругът ѝ се местят в Италия, където прекарват по-голямата част от времето си. През 1868 г., 4 години преди смъртта си на 91-годишна възраст, тя подписва неуспешната петиция на Джон Стюарт Мил за избирателно право на жените.[9]
Самървил дължи голяма част от популярността си на ясния и точен изказ в трудовете ѝ, както и на ентусиазма за темите, който предава. От 1835 г., тя получава пенсия от 300 паунда от правителството. През 1869 г. получава „Медала на дарителите“ на Кралското географско дружество,[10] после и „медал Виктория“,[11] става член и на Американското философско общество.[12]
Трудовете на Самървил оказват влияние над Джеймс Максуел и Джон Адамс. Нейните дискусии за хипотетична планета отвъд орбитата на Уран в шестото издание на „За връзката между физическите науки“ (1842) мотивират Адамс да търси такава планета и той открива Нептун.
Сред приятелите ѝ в литературните среди са Мария Еджуърт, Маргарет Холфърд и Джоана Бейли. След като се запознава с „Предварителна дисертация за механизмите на небесата“ (1832), Бейли пише на Самървил: "За мен е чест да бъда удостоена с това внимание от страна на човек, който е направил толкова много за това да спре лежерното подценяване на способностите на жените, отколкото е направило цялото сестринство на поетичните моми и автори на романи“.[13]
Смърт и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Самървил умира в Неапол на 29 ноември 1872 година и е погребана на Английското гробище.[14] Година по-късно е издадена автобиографията ѝ Personal Recollections, съставена от спомени от късните ѝ години, в които се разкриват както елементи от характера ѝ, така и отражения от действителността на научните и литературни общества от епохата ѝ.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Магнитни свойства на виолетовите лъчи в слънчевия спектър“ (1825)
- „Механизмите на небесата“ (1830)
- „Предварителна дисертация за механизмите на небесата“ (1832)
- „За връзките между физическите науки“ (1834)
- „Физическа география“ (1848)
- „Молекулярна и микроскопична наука“ (1869)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Somerville, Mary Fairfax Greig.
- ↑ а б в г Mary T Brück.
- ↑ а б Somerville, Mary Fairfax Greig.
- ↑ Somerville, Mary Fairfax Greig.
- ↑ а б Somerville, Mary Fairfax Greig.
- ↑ Appleby, J. H. (1999).
- ↑ O'Connor, John J.; Robertson, Edmund F., Mary Somerville, MacTutor History of Mathematics archive, University of St Andrews
- ↑ Mary T Brück.
- ↑ Arianrhod, Robyn (29 ноември 2012).
- ↑ Gold Medal Recipients (PDF).
- ↑ Freeman, T. W. (1966), Baker, J.N.L. The history of geography (PDF), Cahiers de géographie du Québec (Erudit), 10 No 20, p. 352, Посетен на 26 юни
- ↑ Oughton, M. (1978), Freeman, T. W; Oughton, M.; Pinchemel, P., eds., „Mary Somerville, 1780 – 1872“, Geographers: biobibliographical studies (London and New York: Mansell) 2, p. 109 – 11.
- ↑ Baillie, Joanna (2010).
- ↑ Giancarlo Alisio, Il Cimitero degli Inglesi, Naples, 1993, ISBN 88-435-4520-5
|
