Джон Кауч Адамс
Джон Адамс Robert Francis Furchgott | |
английски учен | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Кеймбридж, Англия |
Националност | Англия |
Научна дейност | |
Област | астрономия, математика |
Работил в | Университет на Сейнт Андрюс (1858 – 1859) |
Семейство | |
Съпруга | Елиза Брус (ж. 1863 г.) |
Джон Адамс в Общомедия |
Джон Кауч Адамс (на английски: Robert Francis Furchgott) е английски астроном и математик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 юни 1819 година в Ланеаст, графство Корнуол, Англия. Следва в университета Кеймбридж, където завършва през 1841 г. По това време започват изследванията му върху неправилната линия на движение на планетата Уран. Той изчислява позицията на планетата Нептун с помощта на неправолинейното движение на Уран. В началото изчисленията му не са взети предвид от колегите му, а единствено от Юрбен Льоверие.
През 1858 Адамс става преподавател в Университет на Сейнт Андрюс в Шотландия, а по-късно в Кеймбриджкия университет. От 1861 е директор на обсерваторията в Кеймбридж.
Намерени през 1998 г. писма разкриват, че изчисленията на Адамс били неточни и седмици наред астрономите в Кеймбридж търсели планетите на грешни позиции. Специално Адамс никога не е смятал резултатите за надеждни. Документите с изчисленията на Адамс от 1850 г. са потулени. Съчинението му за смущенията на Уран, написано през 1847 г., е публикувано в Nautical Almanac (1851).
През 1866 г. е отличен със златен медал на Кралската общност на астрономите.
Освен с астрономия той се занимава и с многобройни изчисления върху теорията на числата. Така например успява да изчисли бернулиевите числа до , естествените логаритми до 273 числа след десетичната запетая и ойлеровата константа до 261 знака след десетичната запетая (1877). Последният рекорд е подобрен едва през 1952 г. от Джон Уилям Редж с 329 знака след десетичната запетая и с помощта на сметачна машина.
Умира на 21 януари 1892 година в Кеймбридж на 72-годишна възраст.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В Уоурънсовата къща музей в Ланчестър се намира негов бюст.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Sky and Telescope, Juli 2003, S. 26 (zum Thema unterdrückte Dokumente)
- William Sheehan, Nicholas Kollerstrom, Craig B. Waff: Die Neptun-Affäre. Spektrum der Wissenschaft, April 2005, S. 82 – 88 (2005), ISSN 170 – 2971