Мери Аделейд Уокър
Тази статия е за британската пътешественичка. За американската писателка вижте Мери Уилис Уокър. За американската аболиционистка вижте Мери Едуардс Уокър.
| Мери Аделейд Уокър Mary Adelaide Walker | |
| британска художничка и писателка | |
| Родена |
1820 г.
|
|---|---|
| Починала | 1905 г.
|
| Националност |  Великобритания |
| Мери Аделейд Уокър в Общомедия | |
Мери Аделейд Уокър (на английски: Mary Adelaide Walker) е британска художничка и пътешественичка от XIX век, живяла от 1856 до 1904 година в Ориента[1] и авторка на няколко книги с ценни сведения за балканските и анадолските части на Османската империя.[2] Тя е видна участничка в реформите в османското образование за жени във втората половина на XIX век[3] и първата жена, посетила и описала някои региони на Ориента, намиращи се далеч от обичайните маршрути на пътешествениците.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Мери Уокър е родена в 1820 г. в семейството на Джон Къртис и Фани Уилсън, като едно от поне осем деца.[4] Нейният брат Чарлс Къртис е британски капелан в Цариград в 50-те години на XIX век и тя вероятно пристига в града след края на Кримската война (1853 - 1856). В османската столица илюстрира книгата на лейди Емелия Хорнби „Константинопол през Кримската война“. В 1860 година брат ѝ е преместен като викарий в Солун и тя заминава с него през Дарданелите, Кавала и Филипи. От Солун прави големи пътешествия към Енидже Вардар, Воден, Битоля, Охрид, Лерин и Костур. Пътува и във Витиния.[2][1]
По-късно се връща в Цариград, където се установява в Пера и преподава рисуване. В 1867 година Уокър и ученичката ѝ Вержин Сервичен са част от групата османски художници и фотографи, излагащи в османския павилион на Международното изложение в Париж. Уокър се представя с портрет на султан Абдул Азис, което е изключително отговорно, тъй като самият султан присъства на изложението. Това е свидетелство за положението, което Уокър заема в османската столица и сред членовете на султанското семейство. Уокър рисува портрети на членовете на султанския харем, а дъщерята на султана Фатма Султан е един от най-важните ѝ покровители.[3]
От 1870 до 1872 година преподава графика и акварел в новооснования Истанбулски женски педагогически колеж. В 80-те години на XIX век Уокър е вече една от ключовите фигури в града в областта на художественото образование, предлагаща публични лекции по рисуване, както и часове по рисуване за жени и организираща изложби в студиото си в Пера на улица „Тарджиман“.[3]
Авторка е на няколко книги, в които има и ценни нейни рисунки. В 1864 година издава „През Македония до албанските езера“, извадки от която са публикувани на български в 1888 година в списание „Библиотека Свети Климент“ в превод на Иван Пеев-Плачков. В 1866 година издава в два тома „Източният живот и природа“. В 1897 година публикува рисунките си на Цариград в пътеписа си „Стари пътища и нови забележителности“, който представлява впечатляваща комбинация от текст и образ.[5][1]
Мери Уокър умира в 1905 г.[6]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Разрушени цистерни за вода край Измит -
Входът към извора със свещена вода в 1857 г. -
Хайдар Паша в 1857 г. -
Стара къща в Измит -
Фанараки -
Moda Bournou -
At Merdivenkeuy -
-
-
-
-
-
-
Разрушено укрепление в Митилини -
-
Разрушен акведукт в Митилини -
-
-
Руини в Акротири -
Външното пристанище на Ханя -
Разрушена църква в Перволия -
-
Сред колибите в Ханя -
-
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в 51. Müzayede Kitap. Lot Number: 1011 // İstanbul Müzayede, 12 юли 2018.[неработеща препратка]
- ↑ а б Walker, Mary Adelaide // Travelogues. Aikaterini Laskaridis Foundation. Посетен на 12 юли 2018.
- ↑ а б в Roberts, Mary. Istanbul Exchanges: Ottomans, Orientalists, and Nineteenth-Century Visual Culture. University of California Press, 2015. с. 120.
- ↑ а б Neacey, Markus. A crazy idea...All gone off in smoke: George Gissing and Miss Curtis, Part Two, The Curtis Family // The Gissing Journal XLIII (1). January 2007. Архивиран от оригинала на 2015-09-08. Посетен на 12 юли 2018.
- ↑ Roberts, Mary. Istanbul Exchanges: Ottomans, Orientalists, and Nineteenth-Century Visual Culture. University of California Press, 2015. с. 126.
- ↑ Gargano, Olimpia. L’Albania dipinta e raccontata da Mary Adelaide Walker (1820-1905) // Rrënjët – Le Radici 12 (1). Aprile 2014. с. 8. Посетен на 12 юли 2018.
|
