Мемо ди Филипучо

Мемо ди Филипучо
	Мемо ди Филипучо
Роден	1260 – 1265 Сиена, Италия
Починал	1324
Националност	италианец
Стил	живопис, фреска
Направление	Сиенска школа
Повлиял	Липо Меми, Симоне Мартини
	Мемо ди Филипучо в Общомедия

Мèмо ди Филипучо (на италиански: Memmo di Filippuccio; * ок. 1260/1265, † сл. 1324) е италиански художник от Сиенската школа.

Биография

Мемо се ражда в Сиена, в семейството на ювелира Филипучо, но точни сведения за датата на неговото раждане не са съхранени. В историята на изкуството той е известен като глава на артистично семейство: неговите синове Тедерико и Липо Меми продължават семейното дело и стават художници. Живописец е и неговият брат Мино (Минучо). Освен това неговата дъщеря Джована се омъжва за прославения сиенски художник Симоне Мартини^[1], който, както предполагат историците на изкуството, навярно се обучава в работилницата на Мемо и така влиза в семейството на Мемо ди Филипучо.^[2]

Творчество

Миниатюри

В Пиза е съхранена Книга на хоралите с миниатюри, които се приписват на художника (пази се в музея „Сан Матео“).^[3]^[4]

Миниатюра из Книгата на хоралите, стр.161
Миниатюра из Книгата на хоралите, стр. 174
Миниатюра из Книгата на хоралите, стр.15
Миниатюра из Книгата на хоралите, стр. 170

Фрески

От всичко създадено от Мемо в Сан Джиминяно най-голям интерес за изследователите предизвикват неговите фрески в Стаята на подеста (градския първенец), която се намира в кулата Торе Гроса. В това помещение са личните покои на подеста (до 17 век там даже стои неговото легло) и се предполага, че сюжетите от фреските отначало носят назидателен характер, тъй като градският първенец е не само главен администратор, но и попечител на градските нрави. По-рано рисунките покриват всички четири стени на стаята, а сега са запазени западната и северната.^[5]

Фрески на северната стена: Историята на блудния син, Аристотел и Филида, Паоло и Франческа
Северна стена: Сцени пред шатрата и в шатрата
Западна стена: покана за къпане и сцена на съвместно къпане
Западна стена: Любовна сцена, фреска

Кавалетни творби

От кавалетните произведения до нас е достигнала само олтарната картина „Мадоната с мМаденеца, дарителка монахиня-кларисинка, св. Петър, Йоан Богослов, Екатерина Александрийска, Агнеса, Йоан Кръстител, архангел Михаил, Франциск от Асизи и Клара“ (Сан Джиминяно, Градски музей). Тя произхожда от манастира „Санта Киара“ (Св. Клара) и датирана 1310 – 1317 г. Предполага се, че по-рано е украсявала главния олтар на манастира.^[6]

Източници

↑ L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 100 – 101, 195 – 196.
↑ Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
↑ Carli E. La Pittura a Pisa: Dalle Origini Alla Bella Maniera. Pacini. 1994, p 27
↑ Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249
↑ San Gimignano, ed. Antonello Mennucci. Silvana Editoriale, 2011, pp. 62, 64 – 68, 82 – 84
↑ M. Burresi, L. Carletti, C. Giometti, I Pittori dell’Oro. Pacini, 2002, pp. 54 – 55, 99 – 100

[1] L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 100 – 101, 195 – 196.

[2] Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249

[3] Carli E. La Pittura a Pisa: Dalle Origini Alla Bella Maniera. Pacini. 1994, p 27

[4] Cimabue a Pisa. La pittura pisana del Duecento da Giunta a Giotto, a cura di Mariagiulia Burresi e Antonio Caleca. Exh.cat. Pacini editore, Pisa 2005, pp. 245 – 249

[5] San Gimignano, ed. Antonello Mennucci. Silvana Editoriale, 2011, pp. 62, 64 – 68, 82 – 84

[6] M. Burresi, L. Carletti, C. Giometti, I Pittori dell’Oro. Pacini, 2002, pp. 54 – 55, 99 – 100

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]