Мелнишки тютюни
| „Мелнишки тютюни“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | тютюнева кооперация |
| Основана | 10 декември 1922 г. |
| Закрита | 8 февруари 1948 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Свети Врач |
| Езици | български |
„Мелнишки тютюни“ е българска тютюнева кооперация, съществувала от 1922 до 1948 година в Свети Врач, България. Кооперацията оказва съпротива на тютюневите монополи и е важна икономическа единица в Светиврачко.[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Кооперацията е основана на 10 декември 1922 година в Свети Врач под името „Тютюнев лист“.[1] Впоследствие името се променя на „Македонски тютюни“. Основателите са 12 тютюнопроизводители.[3] Първият управителен съвет на кооперацията е в състав: Илия Хижов – председател, Тодор Атанасов – подпредседател и Никола Рамаданов, Димитър Патронов и Никола Кузманов – членове. В Контролния съвет влизат Димитър Влахов, Ангел Петров и Атанас Гайгуров.[1] И членовете и вносителите на кооперацията се увеличават бързо. Вносителите от 187 стават 1221 в 1941 – 1943 година, а кооператорите се увеличават два пъти. Събраните тютюни се увеличават десет пъти – 21,4% от общото производство на тютюн в района.[3]
Основната дейност на кооперацията е да подпомага членовете ѝ с подбрани сортове за разсад, доставка на машини, открива текущи сметки срещу внесени на тютюни, дава аванси на членовете си и приема тютюни в общ склад за обработка и продажба, продава тютюните на членовете си на максимално висока цена.[1][2] Кооперацията няма свой склад, но в 1924 – 1925 година Петричката общинска постоянна комисия построява два малки тютюневи антрепозита в Свети Врач и в Петрич и „Мелнишки тютюни“ получава светиврачкия. Поради ограничения му капацитет кооперацията наема складове помещения в различни селища в района.[3]
След Деветосептемврийския преврат, със Закона за национализацията от 1947 година, кооперацията се разпуска на 8 февруари 1948 година и е присъединена към Районния кооперативен съюз в Свети Врач като отдел „Земеделско производство“.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 355.
- ↑ а б Дашева, Кунка, Никола Цветанов, Страхил Точев, съставители. Пътеводител по архивните фондове (1805–1944). Част І. София, Наука и изкуство, 1978. с. 53.
- ↑ а б в Тимов, Ангел, Георги Лазаров, Методи Веселинов. Борби по пътя на нашето тютюнопроизводство. Пловдив, Христо Г. Данов, 1973. с. 68.
